За четвърт век българското население намаляло с 1 597 415 души

Населението на България е намаляло с 18 на сто за последните 25 години. Това констатираха експерти от икономическия и социален съвет на пресконферениця вчера. Необходимо е демографското развитие да се превърне в приоритетна национална цел с приемането от Народното събрание на дългосрочна стратегия за възпроизводството на населението на България и неговите качествени характеристики, заяви председателят на Икономическия и социален съвет (ИСС) проф. Лалко Дулевски. Това е основната позицията на ИСС в приетата резолюцията по “Демографските предизвикателства пред България в контекста на Стратегия “Европа 2020”.

С достатъчна загриженост ИСС констатира, че населението на страната е едно от най-бързо намаляващите в рамките на Европейския съюз, като за четвърт век (от 1985 до 2011 година) то е намаляло с 1 597 415 души, или със 17.9%. Друга констатация, на която съветът обръща внимание, е, че независимо от известно намаление от 12% на трайно емигриралите от страната през периода 2002-2011 година спрямо периода 1993-2001 година, емиграцията от България е формирала около 1/3 от отрицателния прираст на населението през последното десетилетие.

Особено внимание заслужава и фактът, че емиграцията е характерна за предимно млади, високообразовани хора, което е износ на висококачествен човешки капитал, от който страната има все по-голяма потребност, а същевременно деформира фертилния демографски контингент и потенциал на страната ни. ИСС с достатъчна загриженост разглежда оценката на ЕК, че в дългосрочен аспект демографското развитие ще изисква допълнителни разходи от около 4.5% от БВП.

В същото време счита, че поради националната специфика на демографските процеси този натиск върху публичните финанси в България ще бъде по-висок. Очертаващите се съотношения “работещи-пенсионери” ще създават последващи напрежения пред публичните финанси на страната, ако в бъдеще не се постигнат значително по-високи темпове на растеж на производителността на труда.

В тази връзка съветът изразява удовлетвореността си от включването в НПР (2011-2015 година) на предложената от него цел за постигане през 2020 година на брутен вътрешен продукт по паритет на покупателна способност на жител от 60 % спрямо равнището в Европейския съюз. Това според съвета ще мобилизира достатъчно усилия, политики и мерки за изпреварващо спрямо средноевропейските темпове нарастване на производителността в страната и ще гарантира постигането на тази цел.

Застаряването на населението трябва да се разглежда не само от гледна точка на измененията във възрастовата структура на населението и разходите за пенсии, но и във връзка с очакваното нарастване на разходите за здравеопазване и дългосрочни грижи за старите хора. Обезлюдяването на българските села и обитаването им от предимно възрастни хора най-вероятно ще изисква допълнителни публични средства за осигуряване на тяхната социална сигурност и обезпеченост с необходимите публични услуги.

ИСС счита, че високото равнище на заболеваемост и особено на сърдечносъдовите заболявания в страната е тревожна тенденция с определено отражение върху нарастването на публичните разходи в здравеопазването. Съветът обективно отчита, че застаряването на населението е свързано с по-високи разходи за здравеопазване предвид по-високата заболеваемост сред възрастните хора, като този процес води и до нарастване на инвалидността и свързаните с нея публични разходи.

В тази връзка ИСС препоръчва да се оцени в каква степен значително нарасналите разходи за здравеопазване и за инвалидни пенсии, особено през последното десетилетие, са резултат от застаряването на населението и как по-нататъшното развитие на този процес ще оказва влияние върху тяхното изменение. Профилактиката и превенцията са най-важното и сигурно средство за поддържане на добро здравословно състояние, както и за постигане на значителни икономии на публични средства в областта на здравеопазването и свързаните с него социални дейности.

Образователното равнище и професионалната подготовка са въпроси, които имат пряка връзка с икономическия растеж и публичните финанси на страната. За периода 1999-2009 година над 240 000 деца са напуснали поради нежелание или поради семейни причини образователната система, без да завършат средно образование, като две трети от тях не са завършили дори основно образование.

Така за две десетилетия от началото на 1990 година над половин милион деца са напуснали училище и днес те са с основно и по-ниско образование. Ранното напускане на училище е загуба на публични средства, които бюджетът е изразходил, без да постигне някакъв по-траен резултат и заслужава особено внимание, защото кореспондира с постигането на националната цел по “Европа 2020”. В тази връзка България трябва да си постави по-амбициозна цел за ранно отпадналите от училище до 2020 година спрямо декларираната от 11%.

През 2009 година в България средно на 100 души с основно и по-ниско образование броят на попадащите в риск на бедност е около два пъти по-висок от средното равнище за Европейския съюз. За ИСС при равни други условия това означава два пъти по-висок натиск върху публичните финанси на страната спрямо средноевропейските тенденции.

По информацията на Евростат през 2010 година равнището на заетост на лицата от 20 до 64 години с висше образование в България е 83,3%, при средно за ЕС 82,4%. По този показател сме преди Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Италия, Унгария, Словакия, Румъния и др.

Същевременно равнището на заетост на лицата от 20 до 64 години с основно и по-ниско образование в България през 2010 г. е 40.9%, което е по-ниско с 13.4 процентни пункта от средното за ЕС. Независимо че в Литва, Унгария и Словакия този показател е по-нисък, ИСС счита, че е налице определен структурен проблем със заетостта на хората с основно и по-ниско образование в България. За ИСС много сериозно внимание заслужава информацията от наблюдението на работната сила на НСИ за наличието на над 930 хиляди души на възраст от 15 до 64 години с основно и по-ниско образование, които през 2010 година са извън пазара на труда.

В резолюцията ИСС предлага на базата на достатъчно висок обществено-политически консенсус да се разработи и приеме дългосрочна стратегия за възпроизводството на населението и неговите качествени характеристики, която да бъде приета с достатъчно високо мнозинство от Народното събрание.