За 1 година 899 357 българи са били в южната ни съседка
1 017 914 гърци са летували у нас, вече те идват на пазар тук, не ние при тях
Идва лятото, сезонът на отпуските и много важен период за икономиките, разчитащи на притока на средства от туризъм. Такава е България, такава е и Гърция. Едната стои стабилно, като статист на европейската сцена, като външният дълг и фискалният дефицит намаляват, както и доходите, нивото на заетост и цените на основните активи.
Другата е основно действащо лице в театъра финансовите проблеми на еврозоната. Опитва се да намали външния си дълг и фискалния си дефицит, докато доходите, нивото на заетост и цените на основните активи падат.
На този фон туристическият поток е много важен и за двете страни. Със задълбочаването на кризата в Гърция цените на повечето продукти нараснаха над тези в България, което на практика прекрати станалия популярен през последните години шопинг туризъм в южната ни съседка.
Постоянните стачки и вълнения пък би трябвало да отблъскват много от западните туристи. През миналата година туристопотокът към Гърция регистира спад в летния сезон с 1.6%, докато в България имаше ръст от 11.2%.
Туризмът формира около 15% от брутния вътрешен продукт на южната ни съседка и всяко свиване на отрасъла има тежки последствия за гръцката икономика. Но спадът през 2010 г. се дължеше основно на по-малкото гърци, почивали в собствената си страна, докато при притока на туристи от чужбина имаше ръст с 1.6%.
Гърция е основна дестинация за българските туристи, всъщност втората най-посещавана дестинация след Турция, която привлича нашенците с по-ниски цени. В същото време България е основна дестинация за гръцките туристи, които посещават зимните ни курорти и след като страната им навлезе в рецесия, масово идват да пазаруват по-евтини продукти в южните български градове.
За последните 12 месеца са отчетени 899 357 пътувания на българи до Гърция, показват данните на НСИ. За същия период 1 017 914 гърци са посетили България, като в това отношение повече са само румънците.
Въпреки кризата Гърция си остава водеща дестинация за българите, тъй като предлага уникални природни условия на сравнително ниски цени, особено през летния сезон.
Най-евтините еднодневни екскурзии с автобус до южната ни съседка тръгват от 25 лв., като за около 30 лв. можете да посетите гръцкия еквивалент на Жеравна, резервата Керкини.
За 40-50 лв. може да отскочите на разходка в Солун, а за около 100 лв. може да получите екскурзия с една нощувка до Северна Гърция. Разбира се, цените за почивка на Олимпийската ривиера са по-високи, а на гръцките острови са много по-високи, но много българи, пък и чужденци от цял свят, смятат, че си струва.
През миналото лято, по данни на Евростат, чуждите туристи в Елада са платили за над 35 млн. нощувки. На този фон България отново изглежда малка, като през 2010 г., въпреки силното увеличение на броя им с 13.0% на годишна база, нощувките на чужденци в нашата страна са били 8.5 млн.
В същото време през април годишният ръст на пътуващите в чужбина българи е 1.4%, до 345 хиляди души - показаха най-новите данни на статистическия институт. Близо 74 хиляди българи са пътували през четвъртия месец на годината с цел почивка или екскурзия, двойно повече - със служебна цел.
На почивка в Румъния през април са ходили 13 хиляди от България, а в Гърция 11 хиляди. Испания и Италия са следващите в списъка с по-малко под 3 хиляди български екскурзианти. Най-много по работа ходят българите в Гърция, близо 50 хиляди посещения със служебна цел през април.
Броят на чужденците, посетили България за същия месец, нараства с 3.3% на годишна база, но се забелязва и спад с 0.3% на гостите от Европейския съюз. Общо 537 хиляди чужденци са преминали през страната ни, от които 180 хиляди транзитно.
Най-много чужденци са влезли в България от Румъния - 160 хиляди души. 96 хиляди са гръцките туристи.
Близо 180 хиляди чужденци са почивали у нас през април. В това число отново най-много са румънците /50 хиляди/ и гърците /38 хиляди/. Турците преминават през страната ни най-вече транзитно.
Нарушението, на която и да е точка от горните правила ще се смята за основание коментарът да бъде скрит. При системно нарушаване на правилата достъпът на потребителя ще бъде органичен.