Wikileaks: Първанов държи шефа на НРС Кирчо Киров заради контрола на досиетата

Грама на бившия американски посланик Джон Байърли от януари 2007 г., която е посветена на българските тайни служби, дава смазваща оценка за ръководството на контролираната от президента разузнавателна служба и по-специално на директора й Кирчо Киров, наречен “подлизурко”. Посочва се, че президентът Георги Първанов държи Киров на поста заради контрола му върху досиетата. Така на практика се разбиват досегашните оправдания на три поредни правителства, че ген. Кирчо Киров е на този пост заради високата оценка, която дават за работата му различните партньорски служби.

В грамата, класифицирана с най-висок гриф от наличните в Wikileaks американски дипломатически доклади, личи удовлетворение от назначението на Иван Драшков за шеф на контраразузнаването.

Според ЦРУ и ФБР Иван Драшков, който сега е зам. шеф на ДАНС, е истински професионалист с прозападни и антируски възгледи.

Тема на грамата са промените в ръководството на българските разузнавателни служби. На фона на позитивната оценка за назначението на Драшков начело на НСС на мястото на Иван Чобанов, посланик Байърли пише, че кадровите рокади подновяват дебата за службите.

Драшков - “истински професионалист”

В коментара си към доклада Байърли пише: “Според мнението на агенциите към посолството Драшков е истински професионалист, който се надява да използва мандата си, за да изкорени корупцията, да преразпредели ресурси за противодействие на нови заплахи като тероризма, както и да повиши морала и дисциплината в службата. За разлика от стария си шеф Чобанов, който по общо мнение е некомпетентен и близък до Русия, Драшков има прозападни, антируски възгледи. Макар че дължи назначението си на министър (Румен) Петков, Драшков започва мандата си и с подкрепата на президента Първанов, на премиера Станишев и на лидерите на други политически партии. Той има репутацията на човек, който отстоява собствено мнение и ние очакваме, че ще се противопостави на натиска за политизиране на НСС”.

За Драшков се припомня, че е разузнавач от кариерата с 21 години стаж. “Той е уважаван от целия политически спектър, което му позволи да запази ключовия пост на заместник-шеф на НСС при три последователни посткомунистическите правителства. Започва кариерата си през 1986 г., три години преди падането на комунизма, във Втора главна дирекция на бившата Държавна сигурност, където отговаря за контраразузнаването. Прави кариера в службите до 1999 г., когато дясното правителство на Иван Костов го издига на един от двата поста като заместник-началник на НСС. След уволнението на тогавашния шеф на НСС (и настоящ депутат) Атанас Атанасов Драшков служи като действащ началник на службата от ноември 2001 г. до февруари 2002 г.”, припомня Байърли.

Защо Първанов държи “подлизуркото” Кирчо Киров

“Ние вярваме, че тук по-голямо значение ще има задаващата се битка за бъдещето на НРС”, пише Байърли. Макар че правителството почиства къщичката на НСС, президентът е под нарастващ натиск да обоснове контрола си върху НРС, където отчайващото ръководство на ген. Киров доведе до множество призиви за уволнението му. Съдбата на Киров може да предопредели и съдбата на службата му.

Президентът Първанов, който призна по време на предизборната кампания миналата година за съществуването на досие за контактите му с комунистическата Държавна сигурност може и да не поиска да уволни човек, който контролира архивите на разузнаването на страната. Но със запазването на Киров, Първанов налива масло в огъня на хората в парламента, които биха искали да премахнат контрола му над НРС”, посочва посланикът.

Преди това той информира за актуалния в началото на 2007 г. скандал, свързан с два мистериозни смъртни случая на служители от НРС.

“Последната серия от неприятности за НРС датира от края на 2006 г. и се върти около мистериозното предполагаемо самоубийство на служител, отговарящ за архивите на службата. Божидар Дойчев, който беше директор на архивите на НРС от 1991 г. насам, беше намерен в кабинета си с куршум в главата на 15 ноември 2006 г. в момент, когато парламентът готвеше закон за осветяване на тайните досиета от времето на комунизма. Друг служител на НРС, Иван Раков, беше намерен застрелян на 14 декември 2006.

На 17 януари Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред призова шефа на НРС ген. Кирчо Киров да даде показания по двете дела. По време на изслушването, проведено при затворени врати, Киров потвърди, че двата смъртни случая са самоубийства поради лични проблеми на жертвите и не са свързани с работата им в НРС. Като се има предвид относително редките случаи на самоубийства и съвпадение във времето, депутатите, очевидно неубедени от думите на Киров, предложиха създаването на тричленна временна анкетна комисия за събиране на информация и подробен анализ”, пише Байърли.

Дебат за реорганизация и регулация на службите

“Едновременните уволнения в МВР и текущото разследване на двата смъртни случая в НРС възродиха обществения и политическия дебат за реорганизация и регулиране на разузнавателните служби на страната. В момента разузнавателна служба (НРС) и Националната служба за охрана са подчинени на президента, докато контраразузнаването и звеното за борба с мафията - Главна дирекция за борба с организираната престъпност (ГДБОП), са структури в системата на МВР. След уволнението на Чобанов Николай Свинаров, бивш министър на отбраната и шеф на парламентарната комисия по вътрешна сигурност каза, че МВР е трябвало да координира промените с парламента и предложи преструктуриране на службите, така че НРС да бъде под контрола на правителството”, се казва още в грамата.

“Президентът Първанов, който започна втория си петгодишен мандат на 22 януари, използва речта си по повод встъпване в длъжност да призове депутатите да приемат нова правна рамка за работата на тайните служби, насочена към засилване на гражданския контрол и осигуряване на по-голяма прозрачност.

Стана ясно, че Първанов се противопоставя на консолидацията на разузнавателните служби в един орган, което би премахнало контрола му над НРС. “Най-важното е не да имаме свръхцентрализирани служби с нови нива на управление, а да постигнем ефективна координация между тях”. Първанов отново подхвърли идеята си за създаване на независима служба за борба с корупцията по високите етажи. До този момент само главният прокурор Борис Велчев, бивш юридически съветник на Първанов, е подкрепил президента, докато повечето политици от правителството мълчат”, информира посланикът.

ГЕРБ запази статуквото

В края на втория петгодишен мандат на Първанов няма промяна в статуквото на подчинените му служби НРС и НСО, независимо че през изтеклите години избухваха публични скандали, припомня “Биволъ”. Така например още през 2007 г. бившият офицер от НСО Николай Марков разкри, че службата се е превърнала в банка кадри за организираната престъпност и се използва за следене и събиране на компромати за “охраняваните” политици.

След идването си на власт ГЕРБ обаче не пожела да промени статуквото на двете преториански служби. През февруари 2010 Бойко Борисов отхвърли възможността за реформа на НРС и НСО до края на мандата на Първанов със странния аргумент, че “един ден ГЕРБ може да има свой президент”. Така и не стана ясно какво точно означава това и дали удобното положение с едноличния и непрозрачен контрол над тези агенции ще бъде запазено.

Месец по-късно, през март 2010, в разгара на скандала около импийчмънта на Първанов управляващите от ГЕРБ отново заговориха за изземване от президента на контрола върху Националната разузнавателна служба (НРС) и Национална служба “Охрана” (НСО). В крайна сметка идеята беше изоставена, а “вифаджиите” и “подлизурковците” останаха на постовете си.