Възможно е Ваньо Танов да е подслушван повече от разрешеното
Борис Велчев
Главният прокурор Борис Велчев
Главният прокурор Борис Велчев не изключи възможността директорът на Митниците Ваньо Танов да е бил подслушван и след като разписаните за него СРС са били прекратени. Тъй като не са открити данни за престъпление, използването на СРС-та по отношение на шефа на Митниците е прекратено, преди да изтече шестмесечният срок, за който са поискани.
Велчев посочи, че подслушването е било поискано именно за Танов, но не само за него. "Няма никакво съмнение, че Ваньо Танов е бил на контрол. Получихме разрешение от Държавната комисия по сигурността на информацията /ДКСИ/ и вече спокойно можем да кажем, че в един определен период генерал Танов е бил контролиран", посочи главният прокурор. Обвинител номер 1 допълни, че прокуратурата очаква следващата седмица да получи експертизата, възложена на експерти от БАН. Тя трябва да ориентира обвинителите "в техническите параметри на записите". "Очакваме също така експертизата да ни каже, ако тези записи са правени със СРС, откъде са изтекли, дали са монтирани по някакъв начин, дали е променяно съдържанието им, или не", обясни Велчев.
Прокуратурата ще нищи и на какво основание е вършена проверката в пивоварна "Леденика", имало ли е опити за нейното осуетяване, с какъв акт е приключила и какви са констатациите. Пивоварната нашумя, след като в публичното пространство бяха разпространени записи на разговори между шефа на Митниците, финансовия министър Симеон Дянков и премиера Бойко Борисов, в които се обсъжда митническа проверка, извършена в предприятието. Записите създадоха съмнения за политически чадър върху дейността на определени фирми.
От прокуратурата събират документите, свързани с отнемането на лиценза и неговото възстановяване. По думите на Велчев няма нищо съмнително във факта, че Агенция "Митници" не е обжалвала решението на съда, с което лицензът на пивоварната е върнат. "Често и прокуратурата не протестира съдебни актове. Това не е задължение, а въпрос на мотиви на съда. Ако видите, че сте сбъркали в самото начало, няма смисъл да задълбочавате грешката си. Но дали такъв е случаят в конкретния повод, не зная", каза главният прокурор.
Велчев бе категоричен, че всичко, което е събрано със СРС-та, трябва да се праща на прокурора, поискал подслушването. В случая с Танов това не е направено, стана ясно преди дни. "Очевидно е възможно да бъде спестено на прокурор нещо от събрания масив информация, дали трябва - категорично не", отсече обвинител номер 1. "Виждаме, че има събрани материали по делото, които не са стигнали до прокурор. Това е добър повод да проверим защо", допълни той. Заради такива случаи ще бъдат обсъдени законодателни промени, които "да гарантират, че крайният заявител на СРС ще получава цялата информация, а не някой да преценява вместо него, какво му е необходимо".
Велчев коментира, че изтичането на информация от СРС-та "не е честа практика". "Такива случаи е имало, но се броят на пръстите на едната ръка за последните години", заяви главният прокурор. Според него в момента се експлоатират "много повече СРС-та, отколкото капацитетът позволява и това води до забавяне". Заради забавянето информацията от тях се получава в "един по-абстрактен вид". "Това не е добре, това извращава смисъла от СРС, те трябва да идват своевременно като резултат", категоричен е Борис Велчев.
Главният прокурор коментира също отказа на прокуратурата да образува досъдебно производство срещу вътрешния министър Цветан Цветанов заради изчитането на СРС-та по случая "Горна Оряховица" в парламента. По думите му отказът на прокурора да започне разследване бил "достатъчно добре мотивиран". Информацията, придобита чрез СРС-та е била декласифицирана, а наблюдаващият прокурор е дал разрешение тя да бъде оповестена. "Какво щеше да стане, ако не беше дал разрешение - щяхме да бъдем упрекнати, че прикриваме министър Цветанов. Не знам какъв беше нашият полезен ход", аргументира се Велчев.
"Има една шизофрения в българското общество по отношение на СРС-та, от една страна казваме "Стига с тази тайнственост, обществото нищо не знае, това е безобразие", от друга страна, когато се изнесат резултати събрани със СРС се вдига другия вой "Господи, сега как така СРС ще се показват публично. Хубаво е да решим какво искаме", каза Велчев. Според него трябва да има либерален подход по отношение на оповестяването на СРС-та. "Информацията, събрана чрез СРС не може да бъде в никакъв случай свещена крава. Тя е просто събрана по едно досъдебно производство и ако съдържанието й не представлява държавна тайна или не уврежда някакви други правно защитени интереси, тогава не виждам никаква причина да я пазим в чак такава тайнственост", обоснова се той.
Нарушението, на която и да е точка от горните правила ще се смята за основание коментарът да бъде скрит. При системно нарушаване на правилата достъпът на потребителя ще бъде органичен.