Възможно е цената на хляба да надхвърли 1,50 лв.
Не може да се каже в момента каква е цената на хляба, но тя расте. Това заяви Георги Попов от Асоциацията на хлебарите и сладкарите в предаването "Неделя 150" на БНР. Причината, според него, е в растежа на цените на някои суровини.
До нова реколта не се очертава тенденция в обратна посока, така че тенденцията е нагоре. Не се знае с колко ще нараснат цените на суровините. В последната седмицата цената на брашното се увеличи с още 40 лв. на тон, което не е малко, посочи Попов.
По думите му, цените на брашното от юли до сега са минали 100%-те процента. 1,40 е производствената цена, това не е цената, на която се купува от гражданите. Възможно е цената на хляба да надхвърли 1,50 лв.
Според Георги Попов големият проблем за бранша е "сивата икономика”, която е над 60%. Процентът е огромен и оказва влияние върху логиката на пазара. "Сивата икономика” пък от своя страна натиска цената на хляба надолу, което е добре за купувачите.
При нас няма картелиране, а за да съществува това, трябва да има договорена цена, категоричен е Попов. По думите му проблемът с цената на хляба винаги е бил политически и това не е проблем само на това правителство. Когато една държава започва да се бори с производители и браншови отрасли, това никога не е водило към добро, убеден е той.
Хлябът се продава под неговата истинска стойност, каза още представителят на хлебарите и сладкарите.
Скокът в цената на хляба си има своите обяснения, каза Светла Боянова, зам. министър на земеделието. "Ние затова свикахме КС, за да си обясним защо цената на хляба върви нагоре. Като министерство ние наблюдаваме как вървят цените у нас и в ЕС. Има повишение на цените на брашното, но това е тенденция не само у нас, но и в света и в ЕС. Пазарът в България се регулира съобразно с ЕС. Има предлагане на пазара на хлебна пшеници, около 415 хиляди тона, което ни е необходимо до нова реколта. Скокът при слънчогледа и вдигането на цената на олиото е логично обяснение, но драстичното му увеличение не бе обяснено от представители на този бранш. Вносът на хлебна пшеница в ЕС е безмитен”, съобщи зам. министърът.
Нарушението, на която и да е точка от горните правила ще се смята за основание коментарът да бъде скрит. При системно нарушаване на правилата достъпът на потребителя ще бъде органичен.