Въодушевлението на българите от влизането в ЕС се изпари още когато Брюксел обложи с данък домашната ракия

Скептицизмът и подозрителността към държавата и обществените институции са типични за всички балкански страни, независимо от политическата система, казва в интервю за „Дойче Веле“ проф. Хьопкен от Лайпцигския университет.

Може ли изобщо да се говори за балканска политическа култура? С този въпрос Селма Филипович започва разговора си с професор Хьопнек от университета в Лайпциг. „Несъмнено съществуват елементи на политическата култура, които се срещат във всички балкански страни поне от 19 в. насам и които са израз на общо взето паралелното развитие на тези страни“, казва историкът и продължава: „Но аз не съм много сигурен дали това може да се нарече „балканска“ политическа култура, тъй като първо тези елементи се срещат и в други части на Европа, и на второ място защото това понятие води към едно съмнително стереотипизиране на един цял регион.“

Корупцията - израз на дистанцията от държавата

Кои са по-конкретно тези елементи? „Бих посочил например скептицизма, подозрителността, с която хората се отнасят към държавата и обществените институции. Това е нещо типично за по-новата история на всички балкански страни, независимо от политическата система“, казва проф. Хьопкен. „Така беше през междувоенните години, както и по социалистическо време. Тази констатация, разбира се, е напълно валидна и за сегашната епоха на трансформация“, уточнява професорът.

На Запад Балканите се възпримат като синоним на корупция, злоупотреба с властта, популизъм. Допустими ли са подобни обобщения? Проф. Хьопкен казва: „Всеки стереотип изхожда от някакви предполагаеми „истини“, които биват след това обобщавани и превръщани едва ли не в характерни черти. Така е и в този случай. В Югоизточна Европа има корупция, и то в големи мащаби, това се знае от всички и този факт не бива да се омаловажава като един вид фолклор. Корупцията е вредна за политическия ред, за икономиката преди всичко, както и за самите хора. Но за този феномен има социално-историческо обяснение: той е израз на дистанцията от държавата, на съмнението в обществените институции и преди всичко на провала на тези институции, но той не е нещо присъщо на балканските общества. На това равнище на обобщаване стереотипът става вреден и опасен.“

На въпроса дали реформите, които се извършват сега в балканските страни, стигат да съзнанието на хората там, историкът от Лайпцигския университет отговаря така: „На първо място, разбира се, е важно да се напомни, че хората сами искаха тези реформи. Като цяло те искаха една друга система и интеграция в Европа. Мисля, че те са наясно, че всичко това е възможно само по пътя на дълбоки реформи. Освен това балканските народи изживяха извънредно дълбоки промени, и то в извънредно кратко време.

Реформите като нарушение на навиците и традициите

„Това изисква огромно напрягане на силите от всички; една подробност, която понякога не се забелязва от Запада. Същевременно много в тези реформи е непонятно за хората и те го възприемат като нарушение на техните навици и традиции. Един съвсем банален пример: въодушевлението на българите от влизането им в ЕС бързо се изпари, когато Брюксел понечи да обложи с данък производството дори на домашна ракия. Освен това редица реформи просто не дадоха обещания или очаквания от тях резултат, което също предизвика разочарования.“

В днешно време под успешна политическа култура обикновено се разбира англо-американският модел на гражданското общество. Приближават ли се постепенно балканските народи към този идеал? Професорът казва: „След 1989 Балканите възприеха този предложен им от Запада модел. Само че това са общества, които в структурно и културно отношение са съвсем различни от западноевропейските. Слабостта на буржоазията например възпрепятства усвояването на този модел още през 19 в., а комунизмът задълбочи още повече тази тенденция. Така че през 1989 на Балканите не съществуваше повече буржоазна прослойка. Онова, което се пръкна след тази година, е не толкова буржоазия, колкото една икономическа и политическа класа, която си присвои наличните икономически и политически ресурси. Мисля, че политическите и социалните промени трябва да вървят ръка за ръка. Само че това е един продължителен процес, който изисква много търпение.“