Войни, избори и хаос: Светът през 2024 г.

 
 

“Проклятие е да живееш в интересни времена”. Тази древна констатация учени приписват на знаменития мислител Конфуций, а изминалите 365 дни с лекота може да определим като интригуващи. Времена, които ще влязат в учебниците, а историците дълго време ще се ровят из документите, за да подредят пъзела на събитията и причините, довели до това историята да се “завърти” именно по този начин. 

 

 Войни, политика, избори, промени, миграция, социални проблеми, спорт и природни бедствия изпълниха света през годината. Почти половината човечество гласува, Доналд Тръмп ще се завърне в Белия дом след оспорвана президентска победа и опит за покушението му. Народи пренаредиха местата на политическите си лидери, а европейците избраха новия парламент на ЕС. Грузия се разтърси от огромни протести, а Путин отново успя да спечели президентските избори в Руската федерация. 

 На този фон България отново търси своето стабилно управление, докато страната ни влиза в 2025 като пълноправен член на Шенген - но без редовен кабинет... Въпреки проведените два парламентарни вота за година. 

 А войните на няколкостотин километра от границите ни продължават и не само, че не затихват, а избухват и на нови фронтове. Режимът на фамилията Асад рухна, сякаш за часове, а световните играчи с нетърпения очакват как ще се развие ситуацията в региона. 

 Израел продължава да воюва за целите си, а в Украйна битката не спира - дори и в дните на най-светлите християнски празници. 

 Но нека си припомним - какъв бе светът през изминалите 12 месеца, от какво се страхувахме, какво не разбрахме, кое изкара хиляди на протести? 

 Ще смени ли САЩ облика си? Тръмп се завърна 

 На 5 ноември републиканецът Доналд Тръмп спечели президентските избори в САЩ срещу Камала Харис, представляваща Демократичната партия. Харис бе издигната за кандидат за президент след оттеглянето на президента Джо Байдън от кандидатпрезидентската надпревара. Тръмп победи в 7 ключови щата и спечели народния вот, което е първо подобно постижение за републикански кандидат от 20 години насам. Категоричната победа осигурява на Тръмп контрол върху двете камари на Конгреса. 

 Новият американски президент стъпва във власт на 20 януари, а решенията, които ще вземе се очакват и в САЩ, и по света. 

 Тръмп обеща да прекрати войните в Украйна и Близкия изток, заплаши да наложи високи мита на Европейския съюз и Китай. Решенията за вътрешната политика, които ще вземе милиардерът, са дори и по-очаквани, поне от мнозинството от американците. Ще изпълни ли заканите си за по-твърдо отношение към абортите, ЛГБТ и достъпа до здравеопазване и депортацията на мигранти? 

 Надпреварата за нов господар на Белия дом бе белязана и от смъртоносен атентат, извършен спрямо Доналд Тръмп. 20-годишният Томас Матю Крукс стреля по републиканеца на митинг Бътлър, Пенсилвания, на 14 юли. Стрелецът произведе няколко изстрела, при които един от присъстващите на митинга беше убит, а още двама души бяха тежко ранени, а Тръмп беше оцелен в ухото. 

 Освен Тръмп, премиерът на Словакия Робърт Фицо оцеля на косъм при стрелба. Той беше тежко ранен при покушение след правителствено заседание. Стрелецът беше задържан веднага, а властите обявиха, че опита за убийство е политически мотивиран, а извършителят се мотивира с несъгласие с политиката на правителството, спирането на военната помощ за Украйна и намесата в обществената телевизия. 

 Войната продължава 

 На 19 ноември Украйна отбеляза 1000 дни от руското нахлуване, започнало през зимата на 2022 г. “Специалната военна операция” на Путин подхвана третата си година, като мъгливите статистики за жертвите показват фрапиращите загуби и за двете воюващи страни. 

През изминалата година конфликтът дори ескалира. 

През август 2024 г. Украйна предприе изненадваща атака в Курска област, целяща да отвлече вниманието на руските сили от източния фронт в Украйна. Операцията не постигна очаквания ефект, но Москва засили настъплението си в Донбас. Към руските сили се присъединиха и военнослужещи от Северна Корея. 

Киев за първи път използва западни ракети срещу руска територия. Русия отговори с изстрелването на балистична ракета "Орешник" по Днепър, способна да носи ядрена бойна глава. Кремъл се закани за още подобни атаки, ако Украйна продължи да нанася удари по руска територия. Президентът Путин дори заплаши с удари по държавите, доставящи такива оръжия на Украйна. Не липсваше и намекна за възможно използване на ядрено оръжие. 

На този фон конфликтът продължи да събира кървави жертви. Според данни на НАТО и Пентагона, до края на октомври 2024 г. Русия е претърпяла над 600 000 убити и ранени войници. Украинският генерален щаб твърди, че общите руски загуби – убити и ранени – са достигнали 692 080 души. В същото време през септември 2024 г. "Уолстрийт джърнъл" съобщи за 80 000 убити и 400 000 ранени украински войници, но през декември Зеленски информира за 43 000 загинали украински военнослужещи и 370 000 ранени. 

 Жертвите и сред цивилните са хиляди, а бежанците милиони. Точните данни за загубите са трудни за потвърждаване поради ограничения достъп до независима информация и пропагандните усилия на двете страни, а зад всяка една от тези цифри се крият разбити животи и погубени мечти. 

 

 Междувременно Владимир Путин започна петия си президентски мандат, след като спечели изборите за длъжността през март, сочени от Запада като “ имитация на демокрация”. Само седмици преди вота издъхна Алексей Навални, сочен за най-яростен критик и противник на руския президент. Опозиционерът почина при неясни обстоятелства в наказателна колония, където излежаваше голяма присъда по обвинения в екстремизъм. 

 Светът с нетърпение чака срещата между Тръмп и Путин, която лидерите на световните сили заявиха, че са готови да проведат. 

 Хаос, смърт и ракети в Близкия изток 

 През изминалата година продължи конфликтът между Израел и въоръжените групировки в Ивицата Газа и Ливан ескалира значително, водейки до сериозни хуманитарни последици и множество жертви. Израел продължи офанзивата си срещу „Хамас“ в отговор на атаката на палестинското движение по израелската територия на 7 октомври 2023 г 

 Няколко високопоставени лидери на „Хамас“ бяха убити, а войната в Газа отне живота на поне 44 235 души. В ръцете на „Хамас“ 97 заложници, като 34 от тях се смята или е потвърдено, че са мъртви. Бойните действия се разшириха и срещу "Хизбула". Израел успя да неутрализира лидери на групировката, сред които и лидерът на движението Хасан Насралла, убит на 27 септември при бомбардировка по Бейрут. В отговор на убиството на Насрала, Иран изстреля ракетен бараж срещу Израел, но не се стигна до последваща ескалация. 

 Трансграничният обстрел между Тел Авив и “Хизбула” продължи 11 месеца, а на 30 септември 2024 г. Израел навлезе с пехотни сили в Южен Ливан. Агресията бе прекратена едва на 27 ноември. 

 

 Светкавичната развръзка на десетилетната война: Асад падна 

 Огромна промяна за една нощ стана в Сирия, разкъсвана от дългогодишна война. Башар Асад, представител на династията, владяла страната за 61 години, напусна Дамаск и със самолет избяга в Русия. Асад беше последният от диктаторите, срещу които през 2011 се надигнаха масовите протести на Арабската пролет. 

 Превземането на столицата и неочакваното падане на сирийският лидер бе кулминацията на офанзивата на ислямистките бунтовците, започнала на 27 ноември. Те бързо превзеха десетки населени места, включително ключовите гладове Алепо и Хама. След абдикацията на сирийския президент, ислямистката групировка "Хаят Тахрир аш-Шам" (ХТШ), водена от Абу Мохамед ал-Джолани, пое контрола над сирийската столица Дамаск. 

 "Хаят Тахрир аш-Шам" бързо установи контрол, разположи полиция и създаде временно правителство, като назначи Мохамед ал Башир за временен премиер. Падането на режима на Асад и възходът на групировката предизвикаха значителни промени в политическата динамика на региона, като международната общност изрази загриженост относно бъдещето на Сирия под управлението на ислямистка групировка с радикални корени. 

 

 Избори, избори, избори 

 Почти половината човечество гласува на избори през изминалите 12 месеца. Путин отново спечели властта в Руската федерация, а европейските народи пренаредиха парламента на ЕС. 

Резултатите от проведения през през юни вот изненадаха мнозина - определяни за крайнодесни и националистически формации отбелязаха възход, като получиха 187 от общо 720 места. Те затвърдиха резултатите си в Франция, Германия, Белгия, Австрия, Нидерландия или в Италия. Във Франция републикански фронт, съставен за парламентарните избори, спря възхода до властта на „Национален сбор“, но отсъствието на мнозинство в парламента породи криза. 

 През годината в длъжност стъпиха новата Европейска комисия и новият председател на Европейския съвет. 

 Масови улични протести обхванаха Грузия от 28 ноември насам, когато все по-управляващата партия "Грузинска мечта" заяви, че няма да иска започване на преговори за присъединяване към ЕС до 2028 г. 

 На изборите през октомври партията получи 54% от гласовете, но опозицията в страната обяви изборите за фалшифицирани, като преди изборите отново имаше недоволство срещу партията. 

 Политически хаос обхвана и Румъния, където Калин Джорджеску, почти неизвестен кандидат, определян с крайнодесни, проруски и езотерични възгледи, спечели първия тур на президентските избори напълно изненадващо. По-малко от 36 часа преди втория тур на вота румънският Конституционен съд обяви първия тур за невалиден. Това означава, че целите президентски избори трябва да бъдат организирани наново. 

 

 Годината бе белязана и от смъртоносни природни катаклизми. Топлинни рекорди, дължащи се на климатичните промени, продължиха да тормозят милиони, превръщайки се в сериозна заплаха. 

 В части на Африка дъждовният сезон погуби над 1500 души. САЩ пострада сериозно от урагана „Хейлийн“, взел 230 живота, а Югоизточна Азия беше засегната от няколко мощни тайфуна, които причиниха значителни щети и жертви в региона. 

 Стихиите не подминаха и Стария континент, катастрофални наводнения в района на Валенсия погубиха 224-ма души. Десетки загинаха заради придошлите води и в Босна. 

 

 

 Задъхан от политика, войни и икономически трудности, светът намери време и за забавление и спорт. 

 Олимпийските игри в Париж насочиха погледите на народите към Франция, но успяха да предизвикат и скандали, и разделение, а войните не секнаха по време на надпреварите, както ставало в Древна Гърция. Дискусия предизвикаха още елементи от откриването на Игрите, а скандал донесе и боксьорката Имане Халиф, състезаваща се при дамите. 

 

 Конкурсът Евровизия също за пореден път предизвика възмущение около поведението на основни изпълнители. На този фон любителите на футбола имаше защо да са щастливи - UEFA EURO 2024 се проведе по терените на Германия. 

Но през годината светът видя размаха на един друг феномен - американската дива Тейлър Суифт организира турне, което генерирара поне 2 милиарда долара от продажби на билети. Певицата имаше изключително силно влияние над бизнеса и значително стимулира икономиката на страните, в които изнесе концерти. Нейният икономически принос е толкова забележителен, че дори Федералният резерв я изтъква като причина за икономически растеж. 

 Съдбоносните събития на 2024 дълго ще оказват влияние в следващите месеци и дори години, а как ще приключат ще покаже единствено ходът на времето.

из. Глас.бг