В последните 7 години полицаите бият повече по улиците и стадионите

Полицейското насилие в районните управления е с трайна тенденция към намаляване от 2004 година насам. Паралелно с това обаче са зачестили случаите на насилие по улици, площади и стадиони, показват данните от изследване на Институт "Отворено общество", отразени в междинен национален доклад по проект "Гражданско наблюдение в полицията".

Общо регистрираните случаи на полицейски произвол от 2004 година насам са 55. Най-малко са регистрирани през 2005 г. - 4, а най-много през 2010 г. - 13. Анализът показва, че за седем години полицейското насилие се е увеличило цели три пъти, като през последните две години случаите са най-много.

Според анализаторите трайната политика на безнаказаност като част от полицейската култура води до вкореняване на насилието сред служителите на МВР. Действията на полицията често се провеждат на "ръба на закона", като не просто се толерират, но се и насърчават от най-висши ръководители на държавната власт.

Ръководителят на правната програма на "Отворено общество" Иванка Иванова отбеляза в доклада си, че след присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 година е отпаднал стимулът за реформа на полицията в посока на защитата правата на човека. "В част от ръководителите на МВР и прокуратурата се наблюдава едно усещане, че ЕС очаква да постигнем резултат в борбата с престъпността на всяка цена, но това не е така. Трябва да се отчита и справедливият процес, и защитата на правата на гражданите", коментира Иванова. По думите й няма разлика между полицейското насилие и организираната престъпност, тъй като и двете застрашават обществото и демокрацията.

В 44 от случаите жертвите на полицейско насилие са мъже, а само в 7 от случаите жени. Най-често биват бити от полицаите мъже на възраст между 18 и 30 години, като повечето от тях са роми. Януари пък е месецът, през който са констатирани най-много случаи на насилие, извършено от полицейски служители. "Ако си ром между 18 и 30 години, по-добре през януари да не излизаш на улицата", пошегува се Иванова. Тя уточни, че в изследването не са отразени случаи като използване на агресивен и просташки език от органите на реда, както и злоупотребите с полицейска власт. По думите й тези фактори също се отчитат при повечето изследвания в Западна Европа и САЩ. У нас е наблегнато повече на фрапиращите случаи, които са били отразени в медиите.

Отчита се, че едва 1 от 7 такива случая достигат до обществото чрез медиите, като останалите се прикриват от полицията. От "Отворено общество" препоръчаха МВР да започне да публикува на официалния си сайт данни за полицейско насилие. "Доказано е, че има взаимовръзка между полицейското насилие и корупцията в МВР, затова ще е добре да има повече публичност при такива действия", коментира Иванова.

Само през 2009-2010 година са регистрирани 19 случая на насилие, което е проявено от полицаи по време на провеждани специализирани полицейски акции. 15 служители на реда са нарушили закона, докато не са били на работа, а 9 случая на насилие са регистрирани по време на разпити. В повечето районни управления условията са лоши, липсват стаи за провеждането на разпити и арестантите се водят по кабинетите на оперативните работници, което създава допълнителна предпоставка към насилствени практики, се отчита в анализа. 13 са случаите на смърт на арестанти през последните 7 години.

През тази година Парламентарната асамблея на Съвета на Европа прие специална резолюция, в която България е една от 8-те членки на Съвета на Европа, които са остро разкритикувани за забава при изпълнение на решенията относно случаите на смърт и малтретиране от правоохранителните органи и неадекватно разследване, се отбелязва още в доклада.

Началникът на "Охранителна полиция" главен комисар Милчо Енев призна, че в районните управления се работи много със служителите, което е довело до спад на насилието там. Отделно оборудването с камери за видеонаблюдение спомага за това да не се прилагат насилствени методи. "МВР вложи много усилия да обучи униформения състав, но все още има какво да се направи и по отношение на оперативния", отбеляза Енев.

В доклада е посочено още, че условията в повечето районни управления в страната са лоши както за служителите, така и по отношение на местата за задържане. Има недостиг на храна, а много от арестите не са добре отоплени. Като голям минус бе посочено липсата на преводачи от чужди езици, особено при очакване на прием в Шенген и увеличаване на задържането на чужди граждани. От "Охранителна полиция" се оправдаха, че липсват достатъчно средства в бюджета в тази насока.

Служителите на МВР, които владеят чужди езици, обикновено се пренасочват по курортите през активния туристически сезон. "Има проект за ремонт и осъвременяване на базата за следващите три години на районните управления в страната, но се съмнявам той да се изпълни оптимално", коментира Енев. Анализът показва, че едва 18 районни управления у нас се приближават до някаква степен до нормативните изисквания.

Освен проблем с преводачите други два съществени проблема са липсата на адекватна медицинска помощ на задържаните, особено на онези, които не са социално осигурени, както и отказът на адвокатските колегии да организират защитата им. Друг момент е, че самите разследващи полицаи са склонни да уговарят арестуваните да не търсят адвокат, преди да им бъде повдигнато обвинение. Шефът на "Охранителна полиция" Милчо Енев също призна за тази склонност, като отбеляза, че повечето служители смятат, че адвокатите само пречат на разследването. "Това обаче не е така, защото впоследствие тъкмо поради тази причина едно разследване може да бъде опорочено", посочи Енев.

Един от малкото положителни моменти в доклада е, че има нов момент в приема на граждани и подобряване на административното обслужване в МВР. С много малко изключения сградите на районните управления са разположени на достъпни за гражданите места и е осигурен равен достъп на хората. От друга страна обаче, липсва добра материална база, няма достатъчно помещения и има сериозен недостиг на офис техника. Като предизвикано неудобство за гражданите се отчита и подмяната на личните документи, която е довела до образуването на опашки, чакало се е в неблагоприятни условия извън самите сгради на РУП. Констатира се, че и масово в МВР няма практика за даване на телефон за обратна връзка и се налага гражданите да ходят по няколко пъти до съответното районно за една или друга административна услуга.

Препоръките към МВР са да се повиши превенцията срещу полицейското насилие, да се осигурява адекватна правна помощ, както и да се подобрят материолно-битовите условия, особено хигиената. Също така се препоръчва да се намерят начини за по-добро административно обслужване и стриктно водене на регистри и документация, което също се оказа, че е занемарено през последните две години.