Урок по икономика за Бойко Борисов

„Въпреки кризата българите не са бедни“, заяви преди дни премиерът Бойко Борисов. Според него влоговете в банките се увеличават с 1 млрд. лева за последните 5 месеца. „И трябва да намерим начин да стимулираме потреблението, а не хората да се учат да живеят с лихвите и от това да спадат оборотите, защото парите трябва да влязат в икономиката чрез инвестиции“.

В ново изказване на Борисов днес се чете: „От началото на годината над 5 млрд. лева са вложени от българи в банките. Тези пари не отиват за подпомагане на икономиката, а за пестене.“

Статистиката ни показва малко по-различни данни за влоговете. Депозитите на гражданите и домакинствата от началото на годината (последните данни на БНБ са за март месец) нарастват с 916 млн. лева. За последните 5 месеца се повишават с 1.9 млрд. лева.

Разбира се, не това е най-важното. Спестяванията са тясно свързани с инвестициите.

Когато потребителите не използват доходите си да купуват стоки и услуги, възможно е вместо това ресурсите да бъдат използвани за капиталови инвестиции чрез заемането им от страна на банките.

По тази причина спестяванията са жизненоважни за увеличаването на производствения капитал, което съответно ще доведе до икономически ръст.

В краткосрочен план, ако спестяванията паднат под инвестициите, това може да доведе до ръст на съвкупното търсене и икономически бум. В дългосрочен план обаче, ако това се случи, ще намалят инвестициите и ще отнеме от бъдещия ръст. Освен това ръстът на спестяванията води и до по-ниски лихви (Закона за търсенето и предлагането), което допълнително облекчава бизнеса и потребителите.

При ситуацията в България по-голямото потребление води и до значителни търговски дефицити, на каквито бяхме свидетели последните години. Причина за тях е слабият производствен сектор у нас и потреблението основно на вносни стоки. Дефицитите бяха компенсирани от външно кредитиране и инвестиции. За съжаление голяма част от тези инвестиции бяха в недвижими имоти (непродуктивен актив).

В крайна сметка, когато една държава потребява повече, отколкото произвежда, и то на кредит, това в дългосрочен план означава разрушаване на богатството, а не натрупването му.

Краткосрочното стимулиране на потреблението може да доведе и до краткосрочно повишение на икономическата активност и търговията (негативен ефект ще е нов ръст на търговския дефицит и намаляване на валутните резерви), но по никакъв начин няма да спомогне на структурните проблеми на българската икономика.