Търговец не може да осъди държавата или общината и да си събере задълженията

В настоящата икономическа ситуация е от изключително значение за всеки търговски субект да получава навреме плащанията по договорите, по които е страна. Освен за оцеляване на пазара, това е нужно и поради факта, че същият този търговец е длъжник по други договори, по които неговите контрагенти от своя страна очакват редовни плащания. В тази ситуация е достатъчно един от търговските субекти да е некоректен, да не плаща редовно и веригата на междуфирмената задлъжнялост вече е факт.

В такива случаи всички търсят начини да защитят правата си и да съберат вземанията си, включително и по съдебен ред и чрез принудително изпълнение по реда на гражданското законодателство. Какво обаче да направи изрядният търговец, когато е имал неблагоразумието да встъпи в търговски взаимоотношения с държавата или с някоя община. За това, какви са правните способи за събиране на задължения от държавата и общините и какво следва да се промени в тази материя, Агенция “Фокус” разговаря с Мариян Петков, частен съдебен изпълнител от гр. София и член на съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители.

- Г-н Петков, в качеството си на юрист, който работи в сферата на съдебното изпълнение - последната и най-важна фаза на един съдебен процес, бихте ли ни разяснили каква е сегашната правна регламентация на принудителното изпълнение срещу държавата и общините?

- При сегашната редакция на чл. 519 от ГПК принудително изпълнение срещу държавата и общините за парични задължения не се допуска. Това с прости думи означава, че ако някой търговец е имал неблагоразумието да встъпи в търговски взаимоотношения с държавата или някоя община и търговецът не е получил плащане за извършените от него услуги или доставените от него стоки, той не би могъл ефективно да си събере вземанията, дори и ако осъди държавата или съответната община. В момента много търговци са в това положение - те дори не водят съдебни дела, тъй като са наясно, че не могат да си съберат парите, ако държавата или общината сама не благоволи да им плати. Воденето на такива дела, които нямат санкцията на едно ефективно изпълнение, само натоварва търговеца със съдебни такси и разноски, които не са никак малки.

- Всичко това се отнася за договорните отношения, в които влизат държавата и общините. Така ли стои въпросът и за паричните задължения, които тези субекти имат към гражданите на друго основание?

- Да, по абсолютно същия начин държавата и общините не могат да бъдат принудени да платят на граждани каквито и да било суми, без значение от какво произтича дългът - може да е вследствие на делба на имот, като обезщетение, в резултат на увреждане на гражданина от страна на държавен или общински орган, в резултат на дело за имуществени вреди например от ПТП в следствие на некачествена пътна настилка и много други. В тези случаи гражданите дори и да имат осъдително решение в тяхна полза трябва мирно и кротко да чакат техния длъжник - държавата или общината да предвиди в бюджета за следващата година кредит за изплащане на задължението и да го плати, когато реши. Факт е, че минават години, преди да се появят средства за погасяване на тези задължения.

- Защо според вас се е наложил този тип регламентация, а не е разрешено изпълнението срещу държавата или общините, както това е разрешено спрямо всички други правни субекти?

- Винаги, когато се говори за по-особеното място на държавата /респективно и на общините/ в обществения живот се изтъква аргументът, че държавата това е висшият обществен интерес, че това сме всички ние и е недопустимо тя да се приравнява на всички други правни субекти. За мен това е просто една дълбоко загнездила се в съзнанието на някои хора отживелица. Точно поради особената роля и място на държавата в обществото тя трябва да е пример за коректност, пример за това как всички трябва да спазват закона и да изпълняват съдебните решения. Дадената привилегия на държавата под формата на забрана за принудително изпълнение срещу нея на съдебни решения за парични задължения е пример в точно обратната посока, един изключително демотивиращ пример за останалите субекти да бъдат на свой ред коректни търговски партньори и съвестни граждани. За мен държава, която не слага себе си по-високо от своите граждани, не би имала нуждата от подобни привилегии.

- Какво според вас трябва да се промени и прави ли се нещо в тази посока?

- Би следвало държавата и общините, от една страна, и гражданите и фирмите, от друга, да бъдат третирани като равнопоставени субекти във всички свои отношения от гражданския оборот. Както държавата търси събиране по принудителен ред на всички свои вземания от гражданите и фирмите /и тук нямам предвид само публичните вземания за данъци, а всички вземания включително частните - по договори и др. /, така и гражданите и фирмите трябва да имат ефективен способ за принудително изпълнение на съдебните решения за парични задължения. Това ще има и един изключителен дисциплиниращ ефект върху служителите от държавната администрация. Към настоящия момент пред Конституционния съд има висящо конституционно дело № 9, образувано на 25. 03. 2010 г. по искане на омбудсмана Гиньо Ганев за установяване на противоконституционност на разпоредбите на чл. 519 и чл. 520 от Гражданския процесуален кодекс. Делото е допуснато до разглеждане по същество на 22.04.2010г. и лично аз с надежда очаквам решението на конституционните съдии. По мое скромно мнение и без да съм запознат как е решен този въпрос в други държави по света, смея да твърдя, че що се отнася до забраната за принудително изпълнение срещу държавата и общините за парични задължения, произтичащи от тяхното участие в гражданския оборот, то тя противоречи на европейските разпоредби, които третират всички субекти в гражданския оборот като равнопоставени.

- Има ли друга сфера, където държавата отново да е поставена в привилегировано положение спрямо гражданите и фирмите?

- Има, разбира се, и то много, но аз бих дал само още един пример, който е тясно свързан с моята работа като съдебен изпълнител и който е също изключително фрапантен. В момента нашето законодателство в разпоредбите на чл. 136 от ЗЗД, чл.191 от ДОПК и др. провъзгласява държавата за привилегирован взискател, който е и присъединен по право във всяко висящо изпълнително производство за събиране на частно вземане. Какво означава, това - ако вие имате да получавате от трето лице - било то фирма или гражданин някаква парична сума - например 100 лв., съдебният изпълнител е длъжен да провери дали вашият длъжник не е длъжник и на държавата и ако се окаже, че е така, той присъединява вземането на държавата към вашето изпълнително дело и започва да ги събира в едно производство.

В това на пръв поглед не би имало нищо лошо, ако не беше фактът, че законът дава привилегия на държавата пред вашето вземане - сиреч всички постъпващи плащания най-напред отиват за погасяване на дълга към държавата, който може да е в десетки и стотици или хиляди пъти по-голям от вашето вземане и ще минат години, преди да останат някакви суми за погасяване на вашите 100 лв. В тази връзка държа да подчертая, че имаме фрапантни случаи, когато държавата години наред не е предприемала никакви действия по събиране на своите вземания, нито е предприела действия да ги обезпечи, въпреки наличието на няколко агенции с различни наименования през годините длъжни да събират и обезпечават публичните задължения, но щом се стигне до изпълнително дело за частно вземане, между частни субекти, тя веднага се намесва и иска да бъдат заделени пари първо за нея.

По този начин законът наказва кредитора, който води съдебни дела, образува изпълнителни дела, харчи пари за държавни такси, за адвокати, за разноски по изпълнението и накрая не получава нищо, тъй като държавата е привилегирован кредитор. Това е също една с нищо немотивирана привилегия, която обезверява гражданите и ги демотивира да работят, спазвайки законите.