Търговците на дребно очакват покупателната способност на българина да скочи

Значителна част от търговците на дребно (40% от анкетираните) планират да увеличат броя на магазините си до края на годината, съобщава DarikFinance.bg. В това число влизат както българските, така и чуждестранните оператори, които държат вериги от търговски обекти у нас. Новината издава очакванията им за подобряване на състоянието на потребителите, от които може би се предполага, че ще започнат по-активно да пазаруват догодина.

Проучването са направили Colliers, които анализират данните така: Очакваният ръст на покупателната способност до края на 2011 ще повлияе положително на развитието на пазара на търговски площи. Форматът Биг Бокс ще продължи да бъде активен на пазара, като ще се разширява основно чрез отварянето на нови “квартални” магазини.

Наемните нива в търговските центрове ще се стабилизират, тъй като не се очаква откриването на нови молове до края на годината.

През втората половина на годината предстои и откриването на първия мебелен хипермаркет на IKEA в България, разположен на новоизграждащата се южна отсечка на околовръстен път в столицата.

Очаква се откриването на IKEA да доведе до преориентиране на търговските потоци в столицата и преструктуриране на ценовата и продуктовата политика на вече съществуващите търговски обекти в сектора.

Иначе хранителните вериги бяха едни от най-активните през първото шестмесечие на 2011 г., макар че основният им фокус се измества към “кварталния” формат магазини. Тенденцията започна още в края на 2009 и отразява динамиката в развитието на големите международни хранителни вериги, както и увеличаващото се разнообразие от реализираните от тях формати.

Други компании, които отчетоха ръст през първата половина на 2011, са веригите за козметика и дрогериите. Най-засегнатият сектор в резултат на свитото крайно потребление бе този на домашната електроника, което доведе до намаление и преструктуриране на дейността на някои оператори.

През първата половина на 2011 не бяха открити нови проекти за разлика от 2010 г., когато отвориха 12 нови търговски центъра. Очаква се съществуващите молове да използват този период на затишие, за да утвърдят позициите си на пазара и да засилят конкурентните си предимства преди излизането на новите търговски центрове.

Средното ниво свободни площи в столичните молове остана относително ниско - около 4%. Докато съществуващите молове във Велико Търново и Бургас можеха да се похвалят с почти пълна заетост поради липсата на конкурентни проекти, ситуацията в градовете със свръхпредлагане като Варна, Стара Загора и Русе остана сложна, при нива на незаетите търговски площи, гравитиращи около 50% и бавни темпове на запълване.

Наемните нива в търговските центрове се запазиха относително стабилни, като в столицата се отчeтe лек спад от 5%, докато в Пловдив например спадът бе по-голям - 9%. Тъй като в различните молове в страната наемните нива продължиха да варират значително, все още е безпредметно да се анализират средни нива за страната.

За разлика от моловете, наемните нива на главните търговски улици отбелязаха по-сериозен спад, като София регистрира най-голям низходящ тренд - 15%. Тук се отчете и най-голяма динамика по отношение на процента на движение на наемателите, като  той нараства от 8% на 16% на годишна база. Най-активни са модните оператори - 43%, кафенетата и ресторантите - 21%, и услугите - 14%. По отношение на свободните площи, бул. Витоша отчете двоен ръст, като средният размер на повечето магазини е под 100 кв.м.

Главните улици в останалите големи градове отбелязаха среден спад на наемите от 12%, като в Пловдив той бе 14%, Бургас - 12%, и Варна - 10%. Свободните площи в Пловдив останаха стабилни, около 5%. Във Варна и Бургас нивата леко се повишиха, във Варна  със 7%, а в Бургас - с 4%.