Тримата, обвинени в укриване на 250 милиона данъци, на свобода срущу 16 000 лева

Апелативният съд освободи срещу парична гаранция и тримата, обвинени в укриване на данъци и задържани при спецоперацията “Всичко коз”. Венко Кръстев временно връща свободата си срещу 10 хиляди лева, дъщеря му Магдалена - срещу 5 бона, а Мариета Китова - срещу 1000 лева /на снимката/.

Според прокуратурата Кръстев и щерка му са регистрирали дружества с имена на фиктивни собственици, а Китова, която е служител на НАП от 20 години, им е съдействала при разработването на схемата.

Съдът обаче прецени, че няма организирана престъпна група, тъй като липсват категорични доказателства за участието на Китова в нея.

“Обвинението не е достатъчно конкретно”, категорични бяха магистратите.

Според тях обаче има обосновано предположение за правотата на другото обвинение, повдигнато срещу тримата - престъпления против данъчната и финансова система на страната. Имало и свидетели, които потвърждавали тази теза, но писмените материали все още не били обобщени.

Кръстеви и Китова бяха сред 10-те закопчани при акцията на 21 юли, когато МВР обискира общо 28 адреса в София, Варна, Русе, Пловдив, Велико Търново, Трявна и Бургас.

Щетите за бюджета от продължилата около две години дейност на групата възлизат на 250 милиона лева, твърдят от държавното обвинение. Само за последните три месеца хазната била ошушкана с 35 милиона, съобщиха разследващите.

Измамниците придобили недвижими имоти у нас и в други европейски страни, скъпи коли и две яхти, регистрирани под чужд флаг. При ареста на един от задържаните бяха намерени 40 хиляди лева, за които той обясни, че са джобните му пари.

Групата “работела” по две добре известни данъчни схеми, при които се използват фирми “бушони” и “липсващи търговци”.

В първия случай, посредством пълномощници, нарушителите декларирали несъществуващи покупки от реални търговски дружества в България, които от своя страна не отчитали съответните доставки. Въпросните компании - “липсващи търговци”, дори нямали необходимия ресурс за извършване на търговска дейност.

При втората схема пък се използвали неистински документи при доставки в рамките на ЕС чрез дружества в Румъния и Унгария, регистрирани на името на български граждани, за да се избегне плащането на данъци в особено големи размери.

В случаите, при които НАП се опитвала да предотврати щетите, нанасяни от групата, действащите към съответния момент фирми са “продавани” на осъждани, малоимотни или неграмотни хора. Данъчните, замесени в престъпленията, пък предупреждавали за предстоящи проверки и ревизии.