Три варианта за нов папа. Историята на претендентите?

21 април 2025 15:11   686 прочита


Ден след Великден - на Светли понеделник в 7,35 часа, католическият свят загуби своя духовен баща папа Франциск. Папата на бедните, както ще остане в историята, имаше своята огромна политическа и обществена роля, остро осъждаше военните конфликти и до последния си дъх призоваваше за мир. Защото, както каза в последното си слово, военните удари не са по мишени, а по хора и човешки души.

Какви са стъпките до избор на нов папа? Първо следват 9 дни траур.

В срок от 15 до 20 дни трябва да бъде организиран конклав, по време на който кардинали електори ще изберат нов папа. 80 процента от тези кардинали бяха назначени именно от Франциск.

Няколко висши духовници вече се сочат като потенциални кандидати за нов папа. Сред изпъкват трима - кардинал Пиетро Паролин, кардинал Луис Антонио Тагле и кардинал Робърт Сара.

Кои са те?

Кардиналът дипломат

Кардинал Пиетро Паролин е човек с опит във ватиканската дипломация и полиглот. Той е избран за Държавен секретар на Ватикана през септември 2013 година, като тогава е определян като твърде млад за най-висшия в римската Курия, който го превръща в нещо като премиер на папата.

Монсеньор Паролин произлиза от областта Венето, в Североизточна Италия. Роден е на 17 януари 1955 г. в село Шкиавоне в семейство на собственик на железарски магазин и детска учителка. Когато е на 10 години, баща му загива при автомобилна катастрофа. Четири години по-късно през 1969 г. Паролин постъпва в семинарията в момент, в който Църквата е напълно разтърсена след Втория ватикански консилиум.

Пиетро Паролин е ръкоположен за свещеник през април 1980 г. Две години е енорийски свещеник, преди да бъде изпратен в Папския грегориански институт в Рим, където учи каноническо право.

През 1983 г. постъпва в Папската духовна академия, натоварена със задачата да подготвя дипломатическия персонал на Светия престол. Пиетро Паролин става част от дипломатическата служба на Ватикана на 1 юли 1986 г. Последователно работи в Нигерия от 1986 г. до 1989 г. , после в Мексико до 1992 г., преди да влезе в първи отдел на Държавния секретариат, натоварен с връзките с държавите. Тогава му поверяват връзките с Испания, Андора, Италия и Сан Марино.

Папа Йоан Павел Втори го назначава на поста помощник-секретар за връзките с всички държави през ноември 2002 г. Така Пиетро Паролин става фигура номер три във ватиканската дипломация и работи по деликатните въпроси, като например връзките на Светия престол с Израел, Виетнам и Китай.

“Паролин се чувстваше добре в разговорите с представителите на пресата и беше много ценен от акредитираните във Ватикана чужди посланици”, спомня си специализираната по ватиканските въпроси агенция I.Media. И днес все още много дипломати хвалят качествата на човека и духовника Паролин.

“Той е внимателен, винаги на разположение, интелигентен, непретенциозен”, споделя пред агенцията чуждестранен дипломат, работил с него.

След почти седем години на служба при държавните секретари Анджело Содано и неговия приемник Тарчизио Бертоне папа Бенедикт Шестнайсети назначава през август 2009 г. Пиетро Паролин за папски нунций във Венецуела. Някои смятат, че в това отдалечаване пръст има кардинал Бертоне.

Пиетро Паролин е ръкоположен за епископ от папата на 12 септември 2010 г. В Каракас неговият мандат е белязан от напрежението между венецуелската епархия и Уго Чавес.

На 31 август 2013г. Папа Франциск го определя за Държавен секретар на мястото на кардинал Тарчизио Бертоне.

Паролин поема поста от 15 октомври същата година, когато е на 58 години. Той става най-младият Държавен секретар от 1929 г. насам от номинирането на 53-годишния кардинал Еудженио Пачели, бъдещ папа Пий Дванадесети. Нито един от назначените след това седем други държавни секретари не е бил толкова млад.

През понтификата на папа Франциск Паролин бе сочен за следващия папа. Някои медии дори спекулираха през годините, че папа Франциск го е определил за свой наследник. Скардинал Паролин се връщат надеждите на италианците да имат свой папа. Последният носител на Пръстена на рибаря от италиански произход бе Йоан Павел Първи, който почина през 1978 г. 

Азиатският Франциск

Наричат кардинал Луис Антонио Гоким Тагле азиатският Франциск. Роденият на 21 юни 1957 г. духовник е филипински прелат на Католическата църква, който понастоящем служи като про-префект за секцията за първа евангелизация на Дикастерията за евангелизация и като президент на Междудикастералната комисия за свещенопосветени от 8 декември 2019 г. Той беше 32-ият архиепископ на Манила от 2011 до 2020 г. Тагле е кардинал-епископ на Сан Феличе да Канталиче, служи и като президент на Католическата библейска федерация. Велик канцлер на Папския университет.

Тагле, който обикновено предпочита да бъде наричан с прякора си „ Чито “, а не с духовната си титла, е участвал в много социални проблеми във Филипините, с акцент върху подпомагането на бедните, като същевременно защитава опозицията на Католическата църква срещу абортите, контрацепцията и това, което той нарича „практически атеизъм“. Наричан като "азиатския Франциск", той често е разглеждан като представител на прогресивното крило на католическата църква. Кардиналът критикува Католическата църква за използването на "тежки думи", за да опише ЛГБТ хората, както и разведени и повторно женени католици, на които той вярва, че трябва да им бъде позволено да приемат Свето причастие за всеки отделен случай. 

Тагле е най-голямото дете на ревностни родители католици, Мануел Топацио Тагле, етнически тагалог и съпругата му китайска филипинка Милагрос Гоким, която преди това е работила за Equitable PCI Bank .

Семейство Тагле идва от испанската низинна християнска аристокрация, известна като Principalía, която е елит преди Филипинската революция от 1896 г. 

След като завършва основно и средно училище в училище „Свети Андрей“ в Параняке, Ризал през 1973 г., той е повлиян от приятели свещеници да влезе в йезуитската семинария Сан Хосе, която го изпраща в йезуитския университет Атенео де Манила.

Тагъл получава бакалавърска степен по изкуства по предбожественост от Атенео през 1977 г., а след това и магистърска степен по теология в училището по теология Лойола. Тагле получава своята докторска степен по сакрална теология в Католическия университет на Америка от 1987 до 1991 г. и според учените е щял да стане най-добрият теолог в света, ако не се е посветил на епископска дейност.

Папа Франциск назначи Тагле за свой специален пратеник на 10-ия Национален евхаристиен конгрес, проведен от 17 до 24 юли 2024 г. Там Тагле отслужи заключителната литургия на стадион „Лукас Ойл“ пред около 50 000 присъстващи. 

Кардиналът консерватор

Коренна противоположност за Тагле е кардинал Робърт Сара. Роденият на 15 юни 1945 г. духовник е гвинейски католически прелат, който служи като префект на Конгрегацията за божествено поклонение и дисциплина на тайнствата от 23 ноември 2014 г. до 20 февруари 2021 г. Преди това е служил като секретар на Конгрегацията за евангелизация на народите при папата Йоан Павел II и президент на Папския съвет Cor Unum при папа Бенедикт XVI. Той е избран за кардинал през 2010 г.

Краен консерватор, Сара е защитник на традиционното католическо учение по въпросите на сексуалния морал и правото на живот, както и в осъждането на ислямския радикализъм. Той нарече джендър идеологията и Ислямска държава в Ирак и Леванта (ISIS) „двете радикализации“, които заплашват семейството. Първата е чрез развод, еднополови бракове и аборти. Втората - чрез детски бракове, полигамия и подчинение на жените.

Сара служи като архиепископ по време на диктатурата на Ахмед Секу Туре. Въпреки преследванията на свещеници и миряни, Сара работи за поддържането на Църквата като единствената институция, която е независима от диктатурата. В книгата си „Бог или нищо“ Сара изобличава марксистката диктатура като утопична схема, която носи мизерия и смърт. 

Френският ежедневник Le Figaro съобщава, че Сара „не се поколеба да се противопостави на всемогъщия Секу Туре, тогава „върховен водач на революцията“, но също и командир на жестоки репресии. 

Папа Франциск прие оставката на Сара като префект на Конгрегацията за богослужение на 20 февруари 2021 г. Това не означава, че Сара вече не е кардинал, а само че той вече не е глава на конгрегацията.

След оставката си той прави все повече публични изявления и изяви и е много активен в социалните медии. Неговият акаунт в X има над 140 000 последователи. От 2021 г. той посети голям брой страни, като проповядва,  дава академични конференции и интервюта за медиите.

източник: Standartnews.com

0 коментара


Вашият коментар

ВАЖНО! Правила за публикуване на коментар
Име
Коментар