Три пъти повече СРС-та са използвани в последните три години

Три пъти се е увеличил броят на използваните специални разузнавателни средства /СРС/ през последните три години, като за 2010 година броят им е 15 946, обяви зам. председателят на ВКС Гроздан Илиев. Основните искания за разрешение за подслушване са постъпвали от службите в МВР, ДАНС, Военна информация и Военна полиция към МО и НРС. Масовото подслушване е най-вече в районите на София и Пловдив. 11 561 разрешения за подслушване са издадени от Софийски и Пловдивски апелативни райони през изминалата година.

Въпреки увеличения брой на СРС, тяхната ефективност като способ за събиране на доказателства все повече намалява, коментира Илиев. За сравнение през 2008 година разрешения за СРС са издадени 5998, а през 2009 година - малко над 10 000. Скокът на подслушванията се дължи най-вече на промяната в законодателството, която допуска по-широко използване на СРС, отбеляза Илиев. Нормативната база, която трябва да защитава с тази информация да не се спекулира и да предпазва от злоупотреби, обаче не е променена.

През 2008 година 15% от подслушаните разговори са се превръщали във веществени доказателствени средства, които са послужили пред съда. Сега процентът е паднал на 12 и тази тенденция е трайна с всяка изминала година. Въпреки това прокурорите масово отправят искания за прилагане на СРС по делата, които наблюдават. Често тези искания обаче са бланкетни, не са достатъчно обосновани и мотивирани, са изводите от данните на съдилищата, изнесени на национално съвещание на прокуратурата и съда за проблемите при използването на СРС, което се проведе в курорта Цигов чарк.

"Изводът е, че имаме слаба ефективност на СРС и същевременно непрекъснатото увеличаване на използването им, обратнопропорционално на тяхната резултатност", коментира Илиев. Той припомни решението на Европейския съд за правата на човека в Страсбург, който още през 2007 г. на базата на данни от 2000 г. констатира, че тайното наблюдение се използва прекомерно в България. А сега статистиката е нараснала още по-значително.

От своя страна, главният прокурор Борис Велчев отбеляза, че съдът одобрява исканията на прокуратурата за прилагане на СРС в 99,1% от случаите. "Дали прокуратурата винаги по брилянтен начин се мотивира, или има предоверяване на мотивите й от засилена колегиалност", попита той. Велчев призна, че прокуратурата и съдът действат конюнктурно, когато преценяват дали резултатите от СРС са тайна. "Да направим такива правила, които да ни гарантират, че действаме принципно, а не конюнктурно. Не знам кое е по-добре - да третираме данните от СРС като страшна тайна само поради факта, че са записани с някакво устройство, или обратното - да ги засекретяваме само ако огласяването им застрашава национална сигурност и правата на гражданите", коментира главният прокурор.

"Темата със СРС-та от около месец окончателно напусна полето на професионализма и се пренесе на полето на политиката и скандала", каза председателят на ВКС Лазар Груев. "Ефективната борба с престъпността неизбежно налага и използването и на такива средства. Въпросът е обаче да не се забравя за необходимия баланс, защото тогава, когато се жертва свободата за сметка на сигурността, най-често се губят и двете", заяви Груев. Той припомни, че у нас все още няма процедура, по която гражданите да научат дали са били подслушвани и дали имат право на компенсация, ако са били нарушени техните права вследствие на подслушването.

Препоръката на парламентарната комисия за контрол на СРС, която иска техниката за подслушване от МВР да бъде прехвърлена в Министерство на правосъдието, бе определена като една от възможните опции от главния прокурор Борис Велчев. "Ако обаче търсим едно стратегически по-правилно решение, трябва да намерим такова решение, което да гарантира безпристрастност на този контрол. Най-добрият начин за безпристрастност е или да се увеличи експертният потенциал на комисията, или това да бъде независим орган по подобие на бюрото за контрол на СРС, който съществуваше преди време", заяви Велчев. По думите му не е толкова важно в кое ведомство ще бъде апаратурата, а по-важно е капацитетът да бъде разчетен, за да дава резултатите своевременно и пълноценно.

"Събирането на информация с разузнавателни способи е чисто полицейска функция, но не това е най-важното. Системата трябва да произвежда ефективни резултати. Повече добросъвестност. Аз съм се опитвал да апелирам към колегите в прокуратурата, очевидно това ще важи и за колегите от МВР и ДАНС - не може в законодателството да изхождаме от презумпцията за някаква недобросъвестност. Трябва да изхождаме от идеята, че всеки който прави такова искане, спазва закона, че си е направил предварително своя анализ, че е установил, че по друг начин доказателствата не могат да бъдат събрани и едва тогава да пристъпва към отправянето на такова искане", бе категоричен главният прокурор.

"Ако няма добросъвестност в системата, тогава трябва да заложим повече на контрола. Има вече няколко конкретни предложения в тази насока, включително и спорни решения като това съдията да чете всяко едно досъдебно производство, преди да разреши ползването на СРС. Все ми се иска това да не се налага да се прави. Все ми се иска прокурорите по досъдебните производства да правят своите искания много убедено - само тогава, когато доказателствата не могат да бъдат събрани по друг начин и да не се налага съдилищата в детайли да контролират тяхната преценка", отбеляза Велчев.

По отношение на непрекъснатото нарастване на броя на използваните СРС с всяка изминала година Велчев коментира, че е добре да се произвеждат точно толкова СРС-та, колкото може да произведе ефективно, своевременно и пълноценно исканият резултат. "Вероятно трябва да се ограничат текстовете в НК, по които да се прилага СРС, или да се въведе някаква предварителна преценка за необходимостта от ползването на СРС, например от страна на окръжния прокурор. И двата подхода или съчетанието им ще доведе до някакво ограничаване", бе мнението на главния прокурор. Той не успя да си обясни защо в Пловдив има толкова искания за използване на СРС. "За София е абсолютно нормално. София е феномен, в нея е концентрирана една голяма част от тежката престъпност в България", завърши Велчев.