Трафик на хора: Откриха 31 деца, държани в плен в Босна

Босненската полиция откри тази седмица 31 деца на възраст между 0 и 12 години, държани в плен в източния град Бръчко, и арестува общо осем души по подозрение в трафик на деца. Въпреки че разследването все още тече се предполага, че е възможно родителите доброволно да са оставили децата на грижата на нелегална организация, за да се занимават с просия в европейски страни.

Повечето от децата са с ромски произход, според информация на хърватския сайт "Индекс", като част от тях са с хърватски документи.

Тези новини разтърсиха Хърватия, която не се е сблъсквала с такива случаи в последните близо 30 години. Различният произход на децата, както и фактът, че сред арестуваните са и част от родителите им, предполага, че става въпрос за сложна престъпна схема.

Изглежда децата са били затворени в къща в Бръчко от известно време, а съседите вероятно не са подозирали за нелегалния бизнес, тъй като никой не е съобщил нищо на властите. До разкриването на престъпната схема се стига, след като едно от децата успява да избяга и да сигнализира. Анализатори и специалисти повдигнаха въпроса дали и доколко ефективен би бил един граждански сигнал в такава ситуация, защо не е подаден по-рано и какво може да направи държавата за предотвратяването на такива случаи.

Босненският случай

Общо 31 деца, по-голямата част от които момиченца, са били настанени в твърде тясна за тях къща в предградие на Бръчко. За тях не се полагали съответните грижи и са били държани в неведение къде се намират или къде са родители им, показва информация на регионалната телевизия Ен 1. Защо тези деца са били затворени в къщата и за какво са били използвани е въпрос, който измъчва цялата босненска общественост, но и тази на съседна Хърватия, тъй като шест от намерените деца са с хърватски паспорти, отбелязва медията.

До разкриването на престъпната организация се стига благодарение на сигнал на едно от децата, което успява да излезе от къщата. Съседите са шокирани от случващото се - те мислели, че собственичката на къщата е детегледачка или че става въпрос за нелегална детска градина в най-лошия случай. Повечето твърдят, че дори не са виждали толкова голяма група деца някога извън къщата, така че не са и подозирали колко много деца живеят там.

Вчера човек, твърдящ, че е родител, отишъл да вземе децата си, твърдейки, че наистина става въпрос за детска градина, съобщи Ен 1.

"Това подсказва, че става въпрос за преднамерено измислена история в случай на разкриване", отбелязва пред телевизията босненският юрист, журналист и активист Ана Котур Еркич. 

Според нея държавата не прави достатъчно за предотвратяване на трафика на хора. "Организираните престъпни групи използват дупки в комуникацията на държавните институции. Тези деца са били спасени от късмета и смелостта на едно от тях", подчерта тя.

Хърватският министър на вътрешните работи Давор Божинович отбеляза, че вероятно разследването ще бъде много сложно, щом участват и родители. "Сложно е и защото обикновено става въпрос за мобилни групи, както ги определя полицията, които се местят от държава в държава, имат различни гражданства", посочи той.

Шестте деца с хърватски паспорти не са били обявени за издирване от родителите си, което потвърждава предположенията, че родителите доброволно са ги предали на престъпната схема.

"Вероятно децата имат двойно гражданство или наистина са доведени от Хърватия в Босна", отбеляза Томислав Римляк от хърватския Център за изчезнали и малтретирани деца пред хърватската национална телевизия ХРТ. "Вероятно родителите са завели децата по някакъв начин в Босна, в посочената къща. Това е страшен сценарий, наистина става въпрос за голям брой деца. Надявам се, че не се е стигнало до физическо малтретиране или още по-лошо - до сексуална експлоатация на децата, което за съжаление не е рядкост в такива случаи", добавя той.

Въпреки че разследването продължава, към момента се смята, че децата най-вероятно са били използвани да просят. 

Бизнесът с трафик на хора 

Колко пъти сте срещали дете на улицата, което проси? Босненците винаги дават милостиня на просещите, но всяка банкнота завършва не в ръцете на измъчените малчугани, а в тези на хората, които ги малтретират и експлоатират, пише на сайта си босненската редакция на Ен 1.

Според националния координатор за борба с трафика на хора в Хърватия Ален Тахири шокиращите случаи в този нелегален бизнес не са рядкост, въпреки че в региона не е регистрирано такова голяма афера, включваща и малолетни лица. Той посочи, че участващите в този бизнес печелят милиарди евро и по-точно над 150 милиарда евро годишно в световен мащаб.

"В дългогодишната ни работа от основаването на службата през 2002 г. това е първият такъв голям случай, в който става въпрос за деца на толкова малка възраст", посочи той пред хърватската национална телевизия ХРТ. "Притеснени сме, че все още съществуват такива случаи. Това не е симптоматично само за Хърватия или Босна и Херцеговина, или Югоизточна Европа, когато става въпрос за трафик на хора и експлоатация на труда на малолетни граждани. Това е феномен, който обхваща почти целия свят".

По думите му участието на хърватски граждани в такава схема е изненадващо, тъй като до този момент разкриваните в Хърватия случаи винаги са включвали участието на деца от съседни страни като Сърбия и Босна, но никога не са били идентифицирани лица от Хърватия.

Ръководителката на Службата за защита на мигрантите към хърватския Червен кръст Селма Илич отбеляза пред ХРТ, че обикновено жертви на трафика на хора са възрастни. По думите ѝ жертвите най-често се намират в много тежка житейска ситуация, която приключва с една от най-тежките форми на експлоатация. "Опитът ни показва, че и за жените, и за мъжете, трябва да бъдете особено раними, за да успеят да ви измамят, да ви убедят и вие да се съгласите, да повярвате, за да се задвижи трафикът на хора", отбеляза тя.

"Възстановяването на такива хора е продължително и след това им е трудно да се изправят на крака. Няма ограничения колко дълго да продължи подкрепата за хората с такива потребности. Тук Хърватия наистина е пред другите страни, защото предлаганата подкрепа не е обвързана със сътрудничество с органите за наказателно преследване", подчерта Илич.

Според директорката на хърватския институт за социална грижа към Министерството на труда, пенсионната система, семейството и социалните политики Татяна Каткич Станич децата са изложени на голям риск чрез мобилните си устройства. 

"Това повишава риска и тяхната уязвимост, така че възрастни могат да ги подмамят и включат в престъпна верига, а детето няма да знае на какво е изложено. Често такива лица се представят за техни връстници. Подмамват ги със снимки, искат от тях лични данни", отбеляза тя.

По думите ѝ няколко категории семейства са по-застрашени от влизането в бизнеса с трафик на деца. Такива са семейства с един родител, бедни семейства, изолирани семейства, които нямат достатъчно информация и контакти, както и представители на отделни етнически малцинства. 

Източник: Симона-Алекс Михалева/БТА, дарикнюз