Тотю Младенов: По-нататъшното падане на осигуровките е пагубно за системата, трябва да се ограничи ранното пенсиониране

Около 200 000 пенсионери в момента работят на трудов договор по данни на Националния осигурителен институт. Това обяви социалният министър Тотю Младенов по време на дискусията „10 години пенсионна реформа в България: постижения и предизвикателства“. В състояние на криза и безработица така се лишават 200 000 млади хора от работни места, коментира Младенов.

43% от държавният бюджет отиват за пенсии и социални плащания. Трябва да бъде продължена реформата, която стартира преди 10 години, за да се върне доверието на хората в нея и българите да имат адекватни пенсии, категоричен бе той. По-нататъшното падане на осигуровките е пагубно за системата и трябва да се ограничи обхватът на ранното пенсиониране. Изисква се стабилизиране на пазара на труда, което включва помощ на младите хора, на жените, на гражданите в пред пенсионна възраст и на инвалидите, подчерта Тотю Младенов. Той призова и да се търсят стимули за хората, които остават по-дълго на пазара на труда.

Според министъра трябва да се ограничи системата за ранно пенсиониране. Когато започна реформата, с активното участие на социалните партньори, синдикати, работодатели, научни среди и парламент се посочи пътят, по който трябва да се върви. Какво се случи тогава - тогава се внедриха за пръв път капиталовите схеми и се даде възможност на родените след 1960 г. да се осигуряват в универсалните пенсионни фондове. Даде се възможност на работещите първа и втора категория труд да се осигуряват в професионалните пенсионни фондове. Разработиха се механизмите за участие в доброволното пенсионно осигуряване от третия стълб и се промениха някои параметри на първия стълб от пенсионното осигуряване чрез въвеждане на точковата система за осигурителен стаж и възраст, посочи министър Младенов. Той припомни, че тогава са били поставени няколко цели - една от тях е хората, които се осигуряват освен в задължителното пенсионно осигуряване и в капиталовите схеми, когато дойде време да се пенсионират, да получат заместващ доход от работната си заплата като пенсия между 65 и 75%.

Все още нямаме пенсии, които се отпускат от втория стълб. Това ще стане найрано след 1314 години. Вече има натрупани доста средства от частните пенсионни фондове, над 3 млрд. лв., които са един добър ресурс, каза още министърът. Една от най-големите грешки е, че нямаше непрекъснат мониторинг на пенсионната реформа и да не се допуска политиците да изкривяват модела - непрекъснатото намаляване на осигурителната тежест, толерирането на ранното пенсиониране, рязкото увеличаване на инвалидните пенсии. Това са само част от елементите, които създадоха неравнопоставеност в системата и между самите пенсионери, коментира Младенов.

57% от мъжете и 36% от жените понастоящем получават пенсии преди възрастта за пенсиониране. Това каза Флориан Фихтъл, постоянен представител на Световна банка в България, на конференцията. Според него реформите в пенсионната система трябва да бъдат анонсирани пред обществото във възможно най-кратки срокове, за да може да се добие реална представа за резултатите от неблагоприятните демографски резултати в страната. Той допълни, че около една пета от българите са на възраст над 65 години, което прави България страната с най-застаряващо население в ЕС.

През 2050 г. у нас съотношението на работещи към пенсионери ще е 1:2, посочи Иван Нейков, председател на УС на Балканския институт по труда и социалната политика. Той коментира още, че в ЕС предприемат мерки да не насърчават предприятията ранно да пенсионират хората си. Бившият управител на НОИ Йордан Христосков коментира, че са били направени конюнктурни увеличения на пенсиите в съчетание с намаляване на осигурителните вноски. Това, както видяхме, не въздейства на избирателите, но се затрудни разплащането и бе изгубена вярата на хората в системата, посочи Христосков. Той коментира, че в момента между 17 и 20% от пенсионерите живеят под прага на бедност.

Между 59 г. за жените и 62 г. за мъжете е реалната възраст на пенсиониране в момента заради ранното пенсиониране. Това сочи доклад на Световната банка, представен от експерта Аста Звинине. В документа се посочва, че България е с най-нисък размер на вноските за осигуряване. В повечето страни кризата е накарала правителствата допълнително да увеличат размера на вноските, в България е взето обратното решение.

Държавният бюджет с финансовите възможности, с които разполага, няма да може да поддържа устойчивостта на пенсионната система, предупреждават експертите на Световната банка. Според доклада този начин на действие, при който държавата силно субсидира пенсионната система, е много деструктивен и като цяло е несправедливо да се субсидира със средствата на всички определена част от населението. Експертите на Световната банка прогнозират, че системата няма да бъде финансово устойчива и за в бъдеще, дори ако се допусне, че държавата ще продължи да допринася към финансовите й параметри. Сред препоръките, отправени към България, е да се увеличи покритието на хората, които внасят вноски.

Според Аста Звинине трябва да се помисли за повишаване на възрастта за пенсиониране - да се намали ранното пенсиониране, да се намали разликата в пенсионните възрасти и освен това - да се увеличи законовата възраст за пенсиониране.

Трябва да мислим за евентуално увеличаване на вноските в универсалните пенсионни фондове за родените след 1959 г. Моето предложение е например, целият размер на личната вноска от 7,1% във фонд „Пенсии“ за родените след 1959 г. да отива в техните лични сметки, посочи доц. Йордан Христосков. Друго, което може да се предприеме според него е по аналогия с осигурителните прагове за работещи по трудови договори да има и въвеждане на осигурителни прагове за различните категории самонаети лица.