Толкова ли е важен "Нефтохим" за икономиката всъщност?

През последните дни сме свидетели на невъобразима за западните стандарти ситуация у нас. В резултат на нарасналото напрежение от високите цени на горивата, изразено и в национални протести, в центъра на вниманието бе поставена единствената рафинерия у нас - "Лукойл Нефтохим" - Бургас.

В крайна сметка вчера "Лукойл" излезе с остро, дори обидно, писмо срещу министър Трайчо Трайков относно коментарите му, свързани с компанията. Не толкова обаче обвиненията в некомпетентност от страна на частна компания срещу министър беше абсурдно, колкото това че министър-председателят на България защити тази частна компания и разкритикува министъра си.

За данъчните приходи

От "Лукойл" обявиха, че на тях се падат 40% от данъчните постъпления от началото на годината, а Борисов ги подкрепи. "Какво ще стане с бюджета на държавата, ако "Лукойл" в момента се възползва от този проблем и излезе в четиримесечен планов ремонт, което имат право по закон да направят", каза той пред ТВ7.

Всъщност истината е малко по-различна. Едва ли някой си мисли, че ако "Лукойл" спре работа, всички тук ще спрем да караме коли. Просто горивото, което се осигурява от рафинерията, ще бъде внасяно от чужбина. Върху него се плаща същият акциз и ДДС, съответно ако не се свие потреблението, няма да има и промяна в приходите в хазната.

За печалбата на "Лукойл"

Другата спорна точка, по която влязоха в пререкание Трайков и "Лукойл", е рентабилността на завода. От рафинерията обявиха, че работят на загуба през последните 2 години, а министър Трайков отвърна, че щом е толкова губеща фирмата, тогава държавата е готова да си купи обратно завода за цената, която е платена.

Според последния публикуван отчет на бургаската рафинерия за 2009 г. е отчетена загуба от 176 млн. лв., а предходната година е отчетена загуба от над 473 млн. лв. За 2008 г. от "Лукойл" обясниха загубата със спада цената на нефта, преди това купуван на високи цени. Но пропуснаха да споменат, че е купуван всъщност от компанията-майка.

Проблемът с официалните отчети в случая е, че на входа и на изхода на рафинерията в Бургас стоят свързани фирми. "Нефтохим" купува суровината си от собственика в Русия, а продава на други свързани дружества, а износът минава през фирма, регистрирана в Швейцария.

Тук вече опираме до въпроса на какви цени се купува суровината и на какви цени се продава крайната продукция на тези фирми. В законодателството се изисква това да става на пазарни цени, които трябва да се доказват пред НАП при поискване. А дали НАП е поискал това?

Важността на "Нефтохим" за българската икономика

При положение че рафинерията внася на 100% суровината и изнася около половината продукция в чужбина, важността за икономиката би се измерила в добавената стойност, която всъщност остава у нас. Както горе вече уточнихме, данъчните приходи от акцизи и горива зависят единствено от потреблението, а не от това откъде идва продуктът.

Това, което всъщност остава като добавена стойност за икономиката, са разходите за заплати и услуги, извършени от местни субекти. Разходите за персонала, според отчета на компанията, възлизат на 88.6 млн. лв. Разходите за услуги (охрана, транспорт, застраховки, абонаменти и т.н.) са 119 млн. лв., като не е ясно каква част от тях са реализирани в България. Но дори да приемем, че всички тези малко над 200 млн. лв. остават в България, на фона на над 60 млрд. лв. БВП това не е много.

Изводът, който може да си направим, е, че "Нефтохим" е важен за икономиката на Бургас, но няма да се отрази осезаемо на бюджетните приходи, както се опитват да ни убедят.