ТИМ спечели битката с ВИС и СИК

Защо въпреки ширещата се корупция в България чуждите фирми продължават да инвестират в тази проядена страна, пита германският разследващ журналист Юрген Рот. Отговорът е прост: надниците са ниски, става ли дума за изгода, моралът не играе никаква роля.

За разлика от други чуждестранни, и в частност германски, предприятия, “Фрапорт” и “Луфтханза” не са имали никакви проблеми със своите български партньори, което обаче може да се промени с оглед на сегашното българско правителство, обещаващо масирана борба срещу корупцията и мафиотските структури, пише Рот в книгата си “Гангстерска икономика”.

За групировката ТИМ, която е българският партньор на “Фрапорт” и “Луфтханза”, се говори, че е част от организираната престъпност. От друга страна обаче, ТИМ е сред най-големите български компании.

Триковете на ТИМ

Смята се, че те са победителите в една битка за разпределение на България между мафиотските организации ТИМ, ВИС и СИК. Рот цитира текст на Кристиан Шаудвет, озаглавен “Германски предприятия в България” и публикуван в изданието “Виртшафтсвохе”: “Групировката на ТИМ се наложи на пазара чрез един определен метод. Те изкупуват от определена банка дълговете на конкурентна фирма и по този начин пречат на бизнеса й.”

Какво отличава България, член на ЕС, от Филипините например, когато говорим за надеждност на съдебната система, граждански права и обществена и икономическа сигурност? И защо въпреки ширещата се корупция толкова чуждестранни предприятия инвестират в тази проядена и частично криминализирана държава?

Отговорът е прост: защото надниците са безумно ниски, а когато има печалба, скрупулите отпадат. Моралът не играе никаква роля тук, говорим за изгода. Кой ти гледа, че в определени части на България купуването на гласове по време на избори е едва ли не вече традиция, пита риторично Юрген Рот и продължава: един български политик извинява купуването на гласове с аргумента, че това все пак било европейска демократична практика.

Едни богатеят, други гладуват

През декември 2007 година германското посолство съобщава на правителството в Берлин: “След влизането на България в ЕС престъпността драстично се увеличи.”

Сред обясненията за силните позиции на мафията са събитията около 1989-та година, когато от страната са изнесени между пет и девет милиарда долара. България е била на ръба на банкрута и докато населението е гладувало, номенклатурата е използвала момента, за да забогатее, пише още Юрген Рот в книгата си “Гангстерска икономика”.

В главата “Фрапорт, Луфтханза и едно пътуване в мрака” той цитира данни от проучване на неправителствената организация “Център за изследванe на демокрацията”, според коeто българската организирана престъпност инвестирала все повече пари в политиката, за да си осигури политическо влияние.

България до ден-днешен е страна, за която специалисти по международно икономическо право от различни държави казват, че е по-добре да се стои далеч от нея. Но български бизнесмени също страдат от мафиотската мрежа в страната, пише Рот и споменава Атанас Тилев - “някога един от най-известните предприемачи в България”, който загубва имуществото си с помощта на корумпирани политици и криминалните структури, и то до степен да се страхува за живота си и този на семейството си.

От друга страна, Рот припомня резултатите от проучванията на отдела “Рисърч мениджмънт” към “Дойче банк”, според които България изпълнява важна функция на транзитна държава, което е особено ценно за политическата и икономическата стабилност в региона. А именно през България минава немалка част от суровините за Западна Европа, с други думи, София има и важно икономическо значение.

Точно с това обаче германският писател от български произход Илия Троянов не може да се съгласи. Пред Юрген Рот той казва: “Би било голяма грешка да се подценяват мащабите на корупцията и шуробаджанащината в България. Опасявам се, че германски експерти, колкото и добре да са информирани, не могат съвсем да разберат до каква степен клептокрацията на олигарсите владее българската икономика и политика и до каква степен олигарсите произхождат от бившата номенклатура и са обвързани с руската “червена мафия”, особено по отношение на енергетиката.”

На “преговори” с автомати

Юрген Рот припомня случая около АЕЦ “Белене” и участието на германския енергиен концерн RWE, който в крайна сметка се оттегли от проекта. Веднага след това руският министър на енергетиката пристигна в София, за да обяви, че Русия е готова да изгради електроцентралата. Дъщерната компания на “Газпром” - “Атомстройекспорт”, бе обявила намеренията си за участие в проекта.

Природозащитничката Албена Симеонова казва, че руският концерн имал стабилни интереси в България и че плащал огромни подкупи на членове на правителството, за да се сдобие с правото на участие в различни проекти. Симеонова разказва за това как представители на “Атомстройекспорт” влезли с автомати в общината на Свищов, за да “преговарят” с градските власти.

Поради подобни случаи германски предприятия се изтеглят от България, например дюселдорфският концерн “Хенкел”. Заради ширещата се корупция той прехвърля целия си проект в съседна Румъния. “Хенкел” е притежавал в Северна България рафинерия за производство на слънчогледово олио. В рамките на няколко месеца цената на слънчогледа се увеличава тройно и предприятието се вижда принудено да напусне страната.