Светът е на ръба на 31-ия потоп

Споровете за Великия потоп са най-разгорещени сред историците. Дълго време Библията бе представяна като сборник от митове и легенди. Едва в последно време учените установиха, че практически всички народи по земята са запазили във фолклора и свещените си текстове спомен за гигантско световно наводнение. Еднакви елементи в описание на потопа се срещат в епоса на 59 североамерикански племена, 46 племена от Централна и Южна Америка, на 17 - в Африка и на Близкия изток, на 23 - в Азия, 37 - в Австралия и на островите, както и при 31 етнически групи, живеещи в Европа.

Едва ли битоописателят Мойсей би могъл да предприеме такива дълги фолклорни експедиции. Много по-вероятно е паметта на човечеството да пази разказ за едно и също събитие. В научния свят все по-често се дискутира въпросът за възможните причини за грандиозната катастрофа.

Според последните геологични изследвания на немски учени преди около 7000 години Средиземно море не е могло да удържи водата в своите брегове, тъй като скъсало естествения бент, който се намирал на мястото на днешния пролив Босфор. Цели две години се ляла вода като от 200 Ниагарски водопада, която потопила район от хиляди квадратни километра.

Нивото на водата в Черно море се покачвало с 15 сантиметра в денонощие, а водата настъпвала с 2 км откъм северният му бряг. Паникьосани, хората бягали от опасното място и се разселвали по света, където разказвали за ужасното божие наказание.

Връзката между Средиземно и Черно море и потопа виждат и океанографите Уилям Райън и Уолтър Питман от Колумбийския университет. Те свързват гигантското наводнение с последния ледников период, чийто пик е настъпил преди около 12 000 години.

Според версията на американските учени поради рязкото застудяване водата на полюсите замръзнала, което понижило нивото на Световния океан и разделило Черно и Средиземно море. В края на ледниковия период нивото на океаните отново се повишило, пороен дъжд или слабо земетресение разрушили преградата между двете морета и водата шурнала.