Световната банка: Образованието ви е по-ефективно, но се нуждае от качество

Българската образователна система е вече по-ефективна, но се нуждае от повече внимание върху качеството и отчетността. Това заяви Маркус Репник - постоянен представител на Световната банка в България по време на представянето на доклада на банката "България: преглед на реформите в образованието, свързани с училищната автономия”.

Според доклада, съществените реформи за децентрализация на образователната ни система, започнати през 2007 година, са насочени към засилване на училищната автономия и повишаване ефективността на разходите. Там България има впечатляващи резултати. Оптимизацията на училищната мрежа се е оказала най-тежката фаза на реформата, което е довело до закриване на 111 малки училища през 2007 година, 340 през 2008 и 44 през 2009. Ако правителството на България не беше провело реформите и не беше консолидирало училищата през 2007 и 2008 година, общият планов бюджет щеше да бъде с 4% по-висок от фактическия. Спестени по този начин ресурси са инвестирани в повишаване на заплатите в образователния сектор с 46% за периода 2006 - 2008 година, се посочва в доклада. Под средното европейско ниво остава обаче броят ученици на един учител.

Ръководителят на екипа по изготвянето на доклада от сектор "Образование” на Световната банка Алберто Родригес обясни, че България трябва да акцентира върху три предизвикателства и това са: ниското съотношение ученик-учител, оптимизацията на училищата в малките общини и стимулирането на по-високи съотношения между ученик-учител в по-големите населени места. Той оцени като положително съществуването на Институт за обучение на директори в България и подчерта, че директорите трябва да бъдат и сертифицирани. Затова той предложи да се създаде система за сертификация на директорите. Родригес посочи, че в България трябва да се позволи на училищните настоятелства да участват в процеса на взимане на решения в училищата и да помагат на директорите.

Друг акцент, върху който България трябва да работи, е подобряването на системата за външно оценяване. Националното оценяване трябва да генерира съпоставими във времето данни, да измерва напредъка и добавената стойност в училищата, пише в доклада. Докладът акцентира и върху повишената квалификация на българските учители, която е нараснала с 13%, в сравнение с нивата от преди 10 години.

Според резултатите от програмата за международно оценяване на ученици "PISA 2006" показват, че по-малко от половината български ученици са в състояние да покрият определения от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие критичен праг на грамотност при четене и на математически знания и умения. От оценяването става ясно, че измежду всички участващи държави в него България е с най-големи разлики в представянето на отделните училища. Според оценяването малките училища се свързват с по-ниски резултати, а учениците от езиковите малцинства се представят по-добре в малките, отколкото в големите училища. Алеберто Родригес подчерта, че обществеността трябва да бъде по-търпелива за резултатите от образователната реформа, тъй като те започват да се виждат чак след осмата година.