Стефан Константинов: Де да беше идеята за диагностично свързаните групи моя

Налага се още едно обсъждане за диагностично свързаните групи (ДСГ), защото това изисква някакви средства, чуват се гласове “за” и “против”, заяви пред БНР министърът на здравеопазването д-р Стефан Константинов.

“Де да беше идеята за ДСГ моя, сигурно щях да стана нобелов лауреат. Все повече страни в Европа и света се обръщат към тази идея с желанието да оптимизират разходите си за здравеопазване. Този път, ако решим това да го правим, трябва да има приемственост, независимо кое правителство дойде на власт след изборите, аз се надявам да е същото”, заяви здравният министър.

“В България имаме здравноосигурителна система, основен платец е НЗОК. Реалното плащане го прави касата и трябва да има абсолютен синхрон между МЗ и НЗОК и той да се постига, и тогава може да имаме сериозни успехи. Аз ще отстоявам това, че клиничните пътеки са недобър инструмент за финансиране на болниците. Те изкривяват статистиката. Ако следващата година продължим в същата посока, ако парите на болниците не са по-малко от тазгодишните, клиничните пътеки могат да започнат да изчезват като метод на плащане, а болниците да подават информация реално колко пациенти са хоспитализирани. Така болниците няма да въртят пациенти по клинични пътеки”, обясни Константинов.

За лекарските грешки здравният министър посочи, че пациентът трябва да се оплаче, защото от лекарски грешки страда той, но има специализирани органи, които наблюдават практиките в лечебните заведения. Той се обяви срещу идеята в болниците да бъдат назначени администратори, които да събират информация за лекарски грешки. ?Аз не съм на мнение, че е необходимо да сложим един администратор в болницата някой да му плаща заплата и той да събира информация кой колега къде и какво е сгрешил”, заяви министърът.

Във връзка със случая в Горна Оряховица здравният министър коментира, че това е бил много интересен случай от медико-етична гледна точка. “Може да се поставят чисто медицински проблеми от един подобен случай. Чисто медицинските проблеми са какво правим при бременност, която завършва на 21-а, 22-а, 25-а седмица. Това са проблеми, които трябваше да последват дебата по този случай”, каза Константинов. Имам ангажимент към здравето на хората и за доброто отношение към пациентите, най-вече защото пациентите са много повече от моите колеги, допълни здравният министър.

По отношение на спешната помощ Константинов каза, че работна група все още разисква проблемите в спешната помощ. “Имаме медицински центрове, където линейките в 98% достигат до населението на 20-ата минута, това мисля, че е изключителен резултат и там на практика няма какво да подобряваме. Но има места, където има изключително сериозни проблеми”, заяви Константинов.

За здравните осигуровки той коментира, “че за хората, които нямат здравна осигуровка, трябва да се запитаме първо защо я нямат и да видим какво да се направи за тях”. “Ние имаме в момента неяснота колко са реално хората без здравна осигуровка. Чух нещо шокиращо - че има 2 млн. българи без здравна осигуровка, това категорично не е вярно. Аз предполагам, че става въпрос за 600 000-700 000 души, което е много сериозно число. НАП казват - ние не знаем колко хора пътуват и са зад граница и реално не ползват медицински дейности. Трябва да видим за хората, които са трайно безработни, какъв пакет да подготвим”, заяви здравният министър.