Ст. Константинов: От 50 до 10 000 лева са бонусите в здравното министерство

Има ли монопол в здравеопазването и защо лекарствата в България са скъпи - на тези въпроси отговори в сутрешния блок на бТВ здравният министър Стефан Константинов в опит да потуши скандала, който от седмици разтърсва системата на здравеопазване. До момента той костваше постовете на двама висши държавни служители - управителя на Здравната каса Нели Нешева и заместник-министъра на здравеопазването Гергана Павлова. Следващият в списъка може да е самият министър Стефан Константинов, след като завчера се разбра, че парламентарната група на ГЕРБ му няма доверие.

“Кръгове с много пари”

Здравният министър заяви, че не се страхува за поста си. “Ако държавата не може да си защити хората от кръгове с много пари, значи не трябва човек да се притеснява дали е част от управлението”, заяви Константинов, намеквайки, че атаката по него и екипа му е дирижирана. Той обаче не назова кои са “кръговете с много пари”, които искат отстраняването му.

За разлика от вицепремиера Симеон Дянков, който заяви, че Нешева и Павлова са “жертви на политически популизъм”, здравният министър индиректно подкрепи уволнението на своя заместник. Константинов, също като министър-председателя, смята, че Гергана Павлова е трябвало да обясни по телевизията как се формират цените на лекарствата.

На въпрос дали парламентарната група на ГЕРБ стои зад него, Константинов отговори: “Моето усещане е, че трябва да работим заедно”. Той бил готов на “всякакви разговори и диалози”, за да се решат проблемите в здравеопазването.

На въпроса дали има здравен октопод, министърът заяви: “В дебрите на българските политически интриги не ми се иска да влизам”. Към момента той нямал данни за лобиране на негови служители в полза на една или друга компания. “Към момента нямам такива данни - ако съм имал информация, че точно определен служител облагодетелства определена фирма, щях да го махна. Към момента ясни доказателства за това няма, има сигнали и съмнения”, обясни той.

Защо са скъпи лекарствата

Здравният министър обясни как се формират цените на лекарствата в България. За тези без рецепта това става на пазарен принцип. Държавата контролира цените на отпусканите с рецепта чрез комисия, чиито председател е представител на Министерство на финансите. В комисията има членове от МЗ, съсловните организации и лекарския съюз. При определянето на максималните стойности се взимат референтни цени от 13 страни в ЕС, където съответното лекарство е най-евтино, и така се определя максимална стойност. Според Константинов въпреки това в чужбина е възможно лекарствата да са по-евтини, защото здравните фондове (аналозите на българската здравна каса) успяват да договорят сериозни отстъпки с производителите.

Друга причина за разликите в цените у нас и в чужбина са различните ставки по ДДС върху лекарствата в отделните страни. По думите му България попада в групата на страните от Европейския съюз с най-висок данък. Само две държави от ЕС имали по-висок данък от нас - Дания и Исландия, където данъкът стига до 25%. Повечето европейски страни имат по-нисък ДДС за лекарства, а има и страни с нулев данък - като Малта. “Ние сме с най-високата група по облагане на лекарствата - 20%”, обясни Константинов. По думите му върху крайните цени влияят и други фактори, като големината на местния пазар. На малък пазар като българския цените е нормално да са по-високи, допълни той.

Според министъра има няколко начина да се свалят цените на лекарствата. Единият е Здравната каса да наложи силово на производителите по-ниски цени, както е станало в Турция. Това обаче може да има “непредвидими последици”, защото ще доведе до оттегляне на фармацевтични компании и дефицит на лекарства, предупреди министърът. Другите възможни мерки са намаляване на ДДС за лекарствата, въвеждане на електронни рецепти и свързване на всички аптеки с информационната система на Националната агенция по приходите, за да се следят оборотите.

Константинов припомни, че от тази година здравното министерство не организира търгове за медикаменти. Тези задължения бяха прехвърлени към болниците и Здравната каса, което трябваше да ускори и поевтини доставките. Константинов обясни, че децентрализацията на модела за купуване на лекарства от държавата е донесла икономии за държавата от 9.7% - с толкова по-малко са парите, платени за лекарства за миналата година. Това показал вътрешен анализ на министерството, който Константинов цитира в студиото на бТВ.

И пак за бонусите

“Не съм взел нито лев - никакви бонуси, никакви демесета”. Това заяви Константинов в отговор на въпрос по другата гореща тема от последните дни - за раздадените бонуси в министерства и ведомства.

Министърът призна, че е раздал бонуси на своите служители. Сумите варирали от 50 до 10 000 лева. Най-големите бонуси били получени от двама заместник-министри, като уволнената преди ден Гергана Павлова е взела 10 000 лева, допълни Константинов. Парите за допълнително стимулиране на служители били осигурени от таксите, които се плащат за регистрации на аптеки и лекарства. Тези средства се разпределят лично от министъра по негово усмотрение.

Константинов обясни, че ниските заплати в държавната администрация отблъскват кадърните и съвестни служители. Единственият начин те да бъдат задържани на държавна служба са бонусите.

Заплатата на един заместник-министър е 1700 лева, като се махнат данъците и другите удръжки, реалната сума е 1000-1200 лева, обясни той.

В същото време един директор на регионална болница получава 3200 лева. “Директорът отговаря за неговата болница, а един заместник-министър отговаря за всички болници”, каза Константинов.