Според данните от преброяването: Живеем в градовете, по двойки, без деца

Населението в Република България живее в 3 006 376 домакинства, като близо три четвърти от тях живеят в градовете (73.3%), показват данните на НСИ във връзка с преброяването на населението в началото на миналата година.

Живеем предимно в градовете

От началото на ХХ век до днес броят на домакинствата в страната се е увеличил 4.5 пъти, а живеещото в тях население - 2 пъти.

Същевременно средният размер на едно домакинство намалява от 5.6 лица през 1900 г. на 2.4 лица през 2011 година, а в градовете - от 4.4 на 2.4 лица. По-значително е това намаление в селата - от 6 лица през 1900 г. на 2.5 лица при последното преброяване.

Започналото в резултат на вътрешномиграционни процеси намаление на селското население след 1946 г. се отразява върху дела на домакинствата, живеещи в селата. През 1900 г. домакинства в селата са 75.4% , при преброяването през 1956 г. те са 59.5%, а към 1.02.2011 г. делът на тези домакинства е 26.7%.

През периода 2001-2011 г. броят на домакинствата намалява в 21 области, като най-чувствително е намалението в областите Враца - с 13 320 домакинства, и Монтана - с 8550 домакинства.

В 7 области броят на домакинствата нараства. Най-значително е това нарастване в областите София (столица) и Варна, където увеличението е съответно със 112 745 и 22 444 домакинства.

Все повече хора живеят сами

Между последните две преброявания броят на домакинствата се увеличават с 83 702, а населението на страната намалява с 564 331 души. Нарастващият брой на домакинствата при значително намаляване на населението показва, че продължава процесът на раздробяване на домакинствата, който води до увеличаване на едночленните и двучленните домакинства за сметка но многочленните.

През 2011 г. повече от половината (59.2%) от домакинствата в България са едночленни и двучленни.

Данните показват по-силно изразено абсолютно и относително увеличаване на броя на едночленните домакинства. Техният брой от 662 853 през 2001 г. нараства на 925 385 през 2011 г., а относителният им дял от всички домакинства нараства за същия период с 8.1 процентни пункта (от 22.7% на 30.8%). Най-голям е относителният дял на едночленните домакинства в областите Велико Търново - 38.6%, и София (столица) - 36.5%, а най-малък в област Кърджали - 22.4%.

Двучленните домакинства са 853 735, или 28.4% от всички домакинства в страната. Между последните две преброявания те са се увеличили с 22 932 броя.

През периода 2001-2011 г. тричленните домакинства са намалели с 22 577 и сега броят им възлиза на 606 613. Те съставляват 20.2% от всички домакинства в страната.

Абсолютно и относително намаление се установява при всички домакинствата с четири и повече членове. Между последните две преброявания относителният им дял намалява с 6.7 процентни пункта. При последното преброяване с най-голям относителен дял на многочленните домакинства са областите Кърджали (29.8%) и Благоевград (28.1%).

75.5% от домакинствата са без деца

Между последните две преброявания продължава тенденцията към увеличаване на абсолютния брой и относителния дял на домакинствата без деца под 16-годишна възраст. Остаряването на населението и свързаното с това намаляване и остаряване на родилния контингент, влиянието на редица икономически фактори и миграционните процеси се отразяват неблагоприятно върху структурата на домакинствата по брой на децата под 16-годишна възраст.

За период от десет години броят на домакинствата без деца под 16 години се е увеличил със 211 136, а домакинствата с деца под 16 години са намалели със 127 434. През 2011 г. 75.5% от домакинствата в страната (74.8% в градовете и 77.5% в селата) са без деца под 16 години. Около 80% от домакинствата в областите Габрово, Видин и Велико Търново са без деца под 16 години. Най-малък е делът на тези домакинства в областите Кърджали - 70.1% и Сливен - 71.3%.

Около 2.5 млн. домакинства се определят като български

Разпределението на домакинствата по етнически групи е направено в зависимост от посочения отговор на главата на домакинството. В 2 456 596 домакинства (88.4%) главата на домакинството се самоопределя към българската етническа група. В 203 517 домакинства (7.3%) - към турската етническа група, а в 86 385 домакинства (3.1%) - към ромския етнос. За 7.5% от домакинствата главата на домакинството не е отговорил на въпроса за етническа принадлежност.

С най-голям относителен дял на домакинствата, на които главата на домакинството се самоопределя от българския етнос, са областите Перник (92.6%) и Кюстендил (91.8%), а с най-малък - област Кърджали (30.3%). В тази област с най-голям относителен дял са домакинствата с глава на домакинството от турската етническа група.