Скъпият петрол намалява парите, които можем да харчим за друго

Събитията в Либия днес напомнят на Иранската революция от 1979 г. и войната Йом Кипур от 1973 г., когато Израел нападна Сирия и Египет - отбелязва коментатор на британския вестник The Telegraph. Но има и разлики: през 1979 г. революцията беше в една страна, а сега е в цял регион. През 1973 г. имаше ясна заплаха за война, а сега е хвърлена пелена от несигурност, която всъщност поражда още по-висока волатилност.

Цените на петрола скочиха с 2.5% в Лондон и с 5% в Ню Йорк в понеделник, след като Саиф, синът на Кадафи, заговори за реки от кръв, които ще потекат, ако режимът бъде съборен. А днес петролът вече струва 108 долара за барел брент и 94 долара за барел WTI.

В този регион се намират 36% от световните петролни залежи и предвид сегашните бунтове е лесно да си представим и най-лошото. Ситуацията в Либия е страховита, но това, което се случва в Бахрейн, ни дава перспективата какво може да стане, ако режимът в най-големия производител Саудитска Арабия се разклати.

В Рияд властта днес изглежда далеч по-малко въодушевена от върховата цена на петрола, отколкото е притеснена за стабилността в региона. Остава възможността производството в Саудитска Арабия да се увеличи, ако се наложи да се успокояват пазарите. Но Саудитска Арабия определено щеше да бъде по-щедра, ако САЩ се беше намесил по-активно за спасяването на режима на Мубарак.

Всъщност ОПЕК вече увеличи добива в отговор на поскъпването на суровината, но цените остават значително над 5-годишната средна. Остава утешението, че с настъпването на по-топлия сезон скокът на цените на петрола би могъл да спре.

В интерес на производителите е да не се стига до нов пик при цените на петрола от рода на 145 долара, както през 2008 г. Както е известно, последва крах и рязко свиване на търсенето на суровината. За страните износители е много по-изгодно постепенното покачване на цените, каквото видяхме през последните две години благодарение на икономическото възстановяване в света.

И все пак в обозримо бъдеще не трябва да чакаме понижение на цените, а нови повишения не само са възможни, а и вероятни, твърди анализаторът. Причината е в пускането на духа от бутилката, според приказката, тръгваща тъкмо от Близкия изток. След като политическата нестабилност веднъж е излязла от бутилката, много трудно, ако не и невъзможно, ще е да се натика обратно джинът.

От присъствието на британския премиер в региона няма особена полза. Дейвид Камерън, говорейки по телевизията от Египет, надали ще донесе търсената стабилност. За сметка на това ефектите от скока на цените на петрола в страните от Запада ще са сериозни. Растежът може да бъде преустановен, разходите ще нараснат, тоест дилемата на стагфлацията ще стои още по-остро.

Като гледаме накъде е тръгнал петролът, нещата изглеждат много сериозни, отбелязва The Telegraph. А спасението Русия, която побърза да предложи на западните страни да разчитат на нейния, а не на арабския петрол, не звучи никак убедително. За щастие има алтернативи на руското енергийно господство. За разлика от 1973 г., днес енергийният пейзаж изглежда много по-различно: има битумни шисти, възобновяема енергия, течен природен газ.

Кофти петрол

Джереми Уорнър, друг известен коментатор на Telegraph, отбелязва: Скъпият петрол намалява количеството пари, които можем да харчим за други неща. Така съвкупното търсене спада. Също и доверието във възстановяването на икономиката се срива.

За разлика от 2008 г., когато ОПЕК се намеси бързо за понижаване на цените, които вече бяха неизгодно високи, вълната от протести в Северна Африка правят малко вероятно предположението, че това ще се повтори. Световната икономика в момента не е приоритет за производителите на петрол в региона. Приоритет е запазването на авторитарните режими, доминиращи петролния картел. Вместо икономиката - оцеляването. А най-големият производител, Саудитска Арабия, изглежда и най-уязвим.

През 1950 и 1960 г. мултинационалните корпорации като Shell и BP определяха цената на петрола според нуждите на страните консуматори. Нещата се промениха, след като през 1970-та беше създаден ОПЕК. Картелът завъртя кранчето и каза: Или плащаш, или няма. През 1980-те години уж се въведоха международни референтни цени, но за тях се подозира, че са манипулирани и са предмет на спекулации, а не на балансиране на търсене и предлагане.

Петролът се “финансизира”, точно както акциите и облигациите. Днес в него влагат парите си хедж фондове и големи финансови инвеститори. Преди три години, когато имаше подозрения за спекулативно надуване на цените, властите в САЩ възприеха подхода “пазарът винаги е прав”. Те обясниха скокa от 2008 г. с ограничения на предлагането при бързо нарастващо търсене.

Твърде наивно: определянето на цените на петрола е най-меко казано непрозрачно и неточно, то по-точно е подложено на чувствително изкривяване. Най-малкото затова: нови изследвания показват, че световните сортове петрол са твърде неопределени мерни единици.

Да вземем разликите в цената между брента и WTI. Допреди известно време лекият американски суров петрол се търгуваше с малка премия над брента, а преди седмица брентът бе с 20 долара по-скъп. Какво е обяснението? Изобилните наличности в САЩ и недостигът на предлагане на брент? Брентът се доставя по море, WTI по суша до САЩ. Може да се коментира, че разликата е в икономиката на САЩ, която е зациклила, докато Азия бумти.

Обаче какво общо с Азия имат малките количества петрол, които все още се добиват в Северно море? Отговорът е точно нищо. И все пак брентът се използва за определяне на цените на 70% от световната търговия с петрол. Един пазар с много малки обеми на производство се използва за образуване на цената на пазари с огромни мащаби.

Международните стандарти за петрол щяха да са по-надеждни, ако те бяха обвързани с физически доставки - но те не са. На практика петролните пазари са сложна мрежа от свързани спот, форуърд, фючърс, опции и деривативи - пазари. Всички от тях използват една и съща бенчмарк цена. Хартиеният пазар е поне толкова важен, колкото и физическият пазар.

В добавка към неяснотата на това, което се случва на най-бързо нарастващия петролен пазар на Китай, ефектът е чисто бедствие. А спасението е едно: нова референтна цена, която да отрази новите реалности в Азия. Но за съжаление почти невероятно е да получим такава, предвид сегашните настроения в петролните държави. Държавните монополи не искат свободни пазари. За тях е изгодна референтна цена, по-мътна даже и от брента.

Така или иначе, Кутията на Пандора в Близкия изток е отворена. И във въздуха отново полетяха неща като привилегировани търговски партньори, краткосрочни доставки, собственост.