Швейцарският „Нойе Цюрхер Цайтунг“: Борисов знае защо

Трудно е да се определи профилът на българския премиер Борисов - мъж с неоспорим политически талант, но и с интересно минало, констатира в. „Нойе Цюрхер Цайтунг“ в статия под заглавие „Народен трибун като надеждоносец“

Статията, чийто автор е кореспондентът на „Нойе Цюрхер Цайтунг“ в София Рудолф Херман, започва така: Силните думи са ежедневие за Андрей Райчев. Социологът е ръководител на българския клон на института за социологически изследвания Gallup International. Според Райчев Бойко Борисов не е произлязъл нито от левия, нито от десния политически спектър. Той се е издигнал отдолу, пише кореспондентът на „Нойе Цюрхер Цайтунг“ /НЦЦ/ Рудолф Херман след срещата си с българския социолог.

Българите го приемат като един от тях

По-нататък Херман обобщава по-важните моменти от кариерата на Борисов: „Успехът на премиера се дължи на добрия му инстинкт, на усета му за механизмите на популизма, на определена доза самоувереност и несъмнената му политическа хитрост. Премиерът знае как да се представя като човек от народа. Засега хората го приемат като един от тях, а не като част от онзи отдалечен от действителността нов елит от функционери, който в много източноевропейски страни се смята за деформация на политическата трансформация.

Кабинетът на Борисов често бива причисляван към „дясноцентристкия политически спектър“, но социологът Андрей Райчев поставя тезата, че премиерът действа извън политическия антагонизъм между леви и десни. Борисов ползва лексиката на десните политически сили, но - и това е новото в случая - отказва да борави с антикомунистическа реторика. Премиерът знае защо, коментира авторът на НЦЦ. Факт е, че на социализма в България не се гледа толкова негативно, колкото в Полша, Унгария или Чехия.

Причината за това е, че Русия традиционно се ползва с голям кредит на доверие като освободител на страната от османското владичество. Освен това се смята, че по време на социализма изостаналата аграрна страна, каквато е била България в края на Втората световна война, се индустриализира и ограмотява. Към това се прибавя и фактът, че в България никога не са били разположени съветски войски, на които народът да гледа като на окупатори. Не на последно място трябва да се спомене, че самият Борисов е бил част от социалистическата система, пише кореспондентът на НЦЦ.

Да се определи политическият профил на Борисов е също толкова трудно, колкото и да се определи профилът на партията му ГЕРБ. Докато социалистите - бившите комунисти - доминират левия политически спектър, десните политически сили постоянно се сменят. Формации като НДСВ или партията на Костов се появяват, изживяват възход, разочароват очакванията и губят значението си.

Политхитрините на премиера

„Краткият живот на десните партии е проблем“, коментира политоложката Румяна Коларова за НЦЦ. „По този начин се възпрепятства професионализирането на политиката. Заради тази променливост политическите актьори трудно могат да бъдат подведени под отговорност. В България има доста жив политически диспут, но и демокрация с лошо качество“, заключава българската политоложка.

Борисов е успял да си създаде дисциплинирани последователи благодарение на един доста хитър механизъм, пише още Рудолф Херман. Само някои от министрите му са и депутати, което означава, че те нямат сигурна политическа кариера, освен на съответния министерски пост. Така Борисов доказва, че е в състояние да запази вътрешнопартийната си позиция. По отношение на вътрешната си политика обаче той трябва да направи много повече, за да се задържи на власт, заключава швейцарският журналист.