Ще си имаме две Българии - 80% от българите затягат коланите

Боян Дуранкев е български икономист, специалист по маркетинг и стратегическо планиране. През 1980 година завършва специалност социално-икономическо планиране в Университета за национално и световно стопанство, където продължава неговата академична и научна кариера. Специализирал е в САЩ и Германия. През 1989 г. придобива степента доктор по икономика, а през 1994 г. става доцент. Изпълнява длъжността главен секретар в УНСС.

Боян Дуранкев е автор на повече от 70 статии, студии и книги. Преподавател по маркетинг и маркетингови комуникации в УНСС, Софийски университет, Нов български университет и Висшето училище по застраховане и финанси. Член е на управителния съвет на Българската асоциация по маркетинг.

- Г-н Дуранкев, в един Ваш коментар казвате, че съществува възможност за нарастване на социалното напрежение, още повече че кризата е печеливша за големите финансови институции и едрия бизнес. Тези финансови институции и бизнесът имат ли полза от срива, който се получи при еврото през последните дни?

- Индикаторите, че едрият бизнес не се лишава от печалби, се виждат отвсякъде. В САЩ държавата налива финансови средства в закъсалите банки, застрахователни компании и фондове. В България държавата не налива пряко, но вероятно прави това косвено чрез Българската банка за развитие, въпреки че не можем да кажем категорично дали това наистина е така, но е възможно. Що се отнася до възможностите на едрия капитал, на едрите банки да печелят, ще посоча за пример нещо уникално, което се разреши в България - за да не дава държавата пари, за да се подпомага банката, се развързаха ръцете на банките да повишават лихвените проценти по кредитите, без коментар от страна на кредитополучателите. Това означава, че загубите, които се трупат в момента от банките по линия на несъбираемите или трудносъбираеми кредити, ще се компенсират например от въвеждането на такси при плащане с дебитна карта, от увеличение на лихвените проценти по кредитите, при това дори на коректни платци. Това са неща, които никъде не се случват. Банките си играят свободно играта с разрешението на държавата и Централната банка. И в САЩ, и в Западна Европа пряко или косвено, в България косвено се разрешава на банките да печелят. А що се отнася до приятелските банки, те също продължават да си печелят - концентрацията на държавния капитал е в три основни банки, при което държавните организации държат на изключително ниски нива на лихви парите по разплащателните си сметки. В същото време тези частни банки дават с огромна лихва парите на кредитополучатели, като в добавка имат възможността да увеличават лихвата, без въобще да я коментират с кредитополучателя. Очевидно е, че едрият бизнес си печели блестящо в кризата. Всичко му е уредено - постлано му е килимче, за да печели навсякъде по света.

- Понижаването на курса на еврото как ще се отрази върху българската икономика?

- Гледам, че повечето икономисти ръкопляскат и очевидно някои от тях трябва да ги върнем във втори, трети курс да слушат отново лекциите. Понижаването на курса на еврото означава повишаване курса на долара. А повишаването на курса на долара означава повишаване на цената на основните енергийни суровини, които получава България. Техните цени са предимно в долари, което означава, че оттук рязко поскъпва себестойността на нашите продукти, които ще произвеждаме, тъй като те потребяват енергия. При това положение ще растат цените на крайната продукция и тази продукция ще бъде все по-малко конкурентоспособна.

- Божидар Данев каза, че по-високите цени на горивата ще се калкулират в продуктите, но не очаква драстично покачване на цените.

- Не знам какво разбират под драстично, но много сериозно повишение означава над 3% на цените, а над 10% наистина е много драстично. В България става дума за суровини, които вероятно ще поскъпнат над 20%, което означава убийствено драстично.

- Какво тогава ще се случи и с потреблението, и със спестяванията на гражданите?

- Предлагам да не коментираме за спестяванията, защото те намаляват и вероятно ще намаляват, докато излезем от кризата. Лошото е, че се подават сигнали, че ние излизаме от кризата, а това не е вярно. Повечето българи продължават да затъват в кризата. Но все пак около 4-5% от българите повишават жизнения си стандарт, докато останалите затягат коланите. От кризата може да се очаква продължаване на замразяването на заплатите, намаляване на доходите, увеличаване на осигуровките, които пряко ще се плащат от осигурените, увеличаване на пенсионната възраст, и то много по-драстично и бързо, отколкото в другите страни. Например във Франция повишават пенсионната възраст до 2030 година, а ние - от догодина и подогодина. Естествено, и децата ще почват да работят по-рано и затова по-рано ще тръгват на училище. Ударите падат върху тези, които са в бедствено положение, а богатите ще си живеят отлично, ще си купуват места на Халкидики, яхти. Ще си имаме две Българии - това се очертава.

- Има ли такова разделение и в страните от еврозоната?

- Разбира се, че има. Тези, които стават по-богати, са дватри процента до пет. Тези, които затягат коланите, са над 80%. Има и някаква тънка прослойка от 10-15%, за които големи, драстични промени няма.

- Икономисти коментираха по повод кризата с еврото, че е било погрешно да се въвежда единна валутна система, без тя да бъде обвързана с обща икономическа политика на ЕС, т.е. въвеждането на еврото като обща валутна единица в еврозоната не е направено както трябва. Вие какво мислите, така ли е?

- Веднага личи, че имаме обща валута, но нямаме обща координация. ЕС няма ясни инвестиционни програми. Ако няма програми за сближаване на жизнените равнища в различните страни, винаги т.нар. „маслинен пояс“ /южния/ - Португалия, Испания, Италия, Южна Франция, България, Гърция, ще бъдат в зоната на здрача, а за другите страни кризата ще бъде много по-слаба. Посилните и досега страни вкарват доста интересни протекционистични мерки, които не биха позволили на т.нар. “маслинен пояс“. Например - субсидирането на покупката на новите автомобили в Германия повишава жизнения стандарт на германците, създава скрито повече работни места и укрепва автоиндустрията. Ако в България въведем протекционизма върху розата или доматите, веднага ще ни ударят през ръцете. Силните остават силни.

- Т.е. все още остава разделението на „богатия Север“ и „бедния Юг“, и независимо че на една среща на лидерите на Г-20 взеха решение, че няма да се използва протекционизма при излизане от кризата, всъщност тайно го правят.

- Да, в макромащаб в Европа и в света това разделение продължава. А колкото до протекционизма, има световен индекс, според който ЕС е в челната редица на най-протекционистичните държави.