Русия ни връща отработено гориво, трябва ни спешно хранилище

Ядрени отпадъци от Европейския съюз може да бъдат прехвърлени в Източна Европа, включително в България, и да бъдат складирани в подземно хранилище. Такива са плановете на страните членки на ЕС − това съобщение на британския Таймс предизвика поредния скандал по горещата тема у нас. Според изданието проектът, предизвикан от възродения интерес към ядрената енергетика, може да бъде одобрен по-късно тази година от Европейската комисия. Дискусии за транспортирането и съхраняването на отпадъците срещу съответно заплащане се водели между осем страни - Холандия, Италия, Полша, Румъния, Словакия, Литва, Словения и България, членки на Европейската организация за разработване на хранилища. Според цитиран от изданието участник в преговорите нито една страна все още не е изявила желание да помести на своя територия подобен склад.

Всъщност до края на 2010 г. се очаква София и Москва да съгласуват промяна в спогодбата за сътрудничество в атомната енергетика, с която да се уреди въпросът с изпратените в Русия за преработка и съхранение отпадъци от работата на АЕЦ Козлодуй. България иска да продължи съхранението в Русия на получените от преработката на отработеното ядрено гориво (ОЯГ) високоактивни остъклени отпадъци. Обсъжда се обаче и вариант страната ни да ги приеме за складиране в цеха за сухо съхранение на ОЯГ в АЕЦ Козлодуй, който се очаква да бъде въведен в експлоатация в средата на 2012 година. Това съобщават за Mediapool от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ).

Сегашното споразумение с руския Федерален център за ядрена и радиационна безопасност, сключено през 1995 г., предвижда остъклените отпадъци от изпратените след 1989 г. количества отработено гориво да се върнат в България. Досега страната ни е транспортирала в Русия 5146 касети от затворените вече четири малки реактора ВВЕР-440 и 960 касети от двата блока ВВЕР-1000, сочат данни на АЕЦ Козлодуй.

От МИЕТ обясняват, че промяната на въпросното споразумение е поискана от нашата страна още през 2004 г., след като с постановление на Руската федерация се позволява оставане на остъклените отпадъци на нейна територия в случай, че те са произведени от доставено руско свежо ядрено гориво, какъвто е случаят с АЕЦ Козлодуй. Централата има договор с руската ТВЕЛ до 2020 г. Към момента е строго пазена тайна колко плаща България и за доставеното от Русия свежо ядрено гориво, и за съхранението и преработката на отработеното ядрено гориво в Русия, както и транспортните разходи.

София настоява променената спогодба да обхване и отпадъците от бъдещата АЕЦ Белене, която също ще работи с руско ядрено гориво. Според българските власти това е единственият реалистичен вариант за управление на ядрените отпадъци до изграждането на национално хранилище за погребване на високо радиоактивни отпадъци. Прогнозният срок е това да стане до 2100 г.

Ако Русия не се съгласи да остави българските ядрени отпадъци на своя територия, остава вариантът те да се съхраняват в изграждащия се в момента цех за сухо съхранение на ОЯГ в АЕЦ Козлодуй, каквато техническа възможност съществува. Също такъв цех ще има и на площадката на бъдещата АЕЦ Белене. Според ядрени експерти там остъклените отпадъци може да се съхраняват в продължение на 50-60 години.

Освен това при въвеждането в експлоатация на финансирания от Европейската банка за възстановяване и развитие цех за сухо съхранение на ОЯГ, който се изгражда от немския консорциум RWE NUKEM - GNS, изпращаните в Русия за преработка и съхранение ядрени отпадъци ще намалеят. За свиване на обема на произвежданите в АЕЦ Козлодуй РАО ще допринесе изграждащото се на площадката на централата съоръжение - т. нар. Плазмотрон, което ще намалява до 50 пъти ниско и средно радиоактивните отпадъци, генерирани от експлоатацията на блоковете. Цех ще раздробява демонтираното от малките блокове оборудване, дезактивирайки отпадъците в продукт, който ще е годен за дълготрайно съхранение би необходимост от по-нататъшна преработка. Плазмотронът ще се достави от консорциум между испанската Ибердрола и белгийската Белгопроцес. Очакванията са да заработи през юли 2013 г., а цехът за раздробяване на малките реактори - в края на 2013 г.