Ракът на Чавес обърква политическата сцена във Венецуела

Ракът на президента Уго Чавес хвърли в смут политическия живот във Венецуела, който от години зависи от неговата спорна фигура, и внася допълнителна несигурност преди президентските избори през 2012 година. “Политиката се приземи на земята. Супермен вече не е Супермен. Това е човешко същество, което е злоупотребявало със своето тяло и днес плаща цената за това”, смята историчката Маргарита Лопес Майа.

В четвъртък Уго Чавес призна, че е бил опериран от тумор, диагностициран в Куба по време на официалното му посещение, където и в момента продължава неговото лечение. Президентът на първия южноамерикански износител на петрол и лидер на латиноамериканския етатистки социализъм е на власт от 1999 г. и е преизбиран три пъти с голямо мнозинство. Популярността му остава голяма 12 г. по-късно с 50 на сто подкрепа и надеждата на Чавес е да спечели нов мандат.

Няма “втори Чавес”

Засега обаче нищо не показва, че неговите политически планове ще се осъществят. В четвъртък в Куба, където се намира от 5 юни, Чавес изрази надеждата си да се въстанови напълно, без да посочи конкретна дата за връщането си във Венецуела. Уго Чавес няма заместник. Става дума за лидерство от месиански тип и силно централизирана власт. Според професора по политическо право Александър Лусадо тази ситуация оказва влияние не само върху управлението, но и върху опозицията в страната.

Ако президентът се откаже от политическите си амбиции за 2012 г., в двата лагера могат да се появят няколко кандидата, съответно анти- и про-Чавес. “Тъй като няма втори Чавес, в социалистическата партия на президента могат да се появят няколко потенциални кандидати. В опозицията също могат да се появят нови, ако противникът не е Чавес”, подчертава Лопес Майа. Причината е, че през последните години опозицията се е конструирала главно спрямо фигурата на президента. Има групи, които президентът успява да обедини, но които помежду си не могат нито да се гледат, нито да си говорят.

Според Деметрио Боернер, доктор по политически науки и бивш посланик, тази ситуация обаче би могла да окаже положителен ефект, благоприятствайки диалога и известно сближаване между непримиримите лагери. “Правителството може да почувства нуждата от минимален национален консенсус. От години президентът разделя венецуелците на добри и лоши”, казва той. “Страната навлиза в деликатна фаза. Нужна е политическа зрялост, за да се запази демократичната стабилност и да се избегне вътрешен конфликт. Когато е имало силно лидерство, е нужен преход, съгласуван между правителството и опозицията”, допълва Боернер.

Критиците на президента реагираха сдържано на новината за заболяването на Чавес и пожелаха скорошното му възстановяване. “Президентът трябва да се погрижи за здравето си, а те да се погрижат за управлението, което не е на ниво, защото е болно от неефикасност”, обяви координаторът на опозиционната коалиция за Демократично единство Рамон Гилермо Авеледо. В рамките на управлението засега посланието е за единство.

“Чавес е и ще си остане безспорният лидер на тази революция. Нека никой не се съмнява, че този, който управлява, е Чавес и управлението се ръководи от командира Чавес”, каза министърът на енергетиката и петрола Рафаел Рамирес.