Проучване на БНБ установи: Заплатите у нас намаляват

Според проучване на БНБ реалните заплати у нас намаляват, въпреки че националната статистика отчита повишения дори в кризата. Българската икономика е реагирала гъвкаво на кризата, а българските фирми дори са успели да извлекат дивиденти от фиксирания курс на лева спрямо еврото.

Това показва анализът на БНБ за световната криза и икономиката на България, който бе представен по време на семинар в Банкя.

Повтаря се едно клише - че България по-късно е засегната от световната икономическа криза, но това не е вярно - още в края на 2008 г. кризата се усеща и у нас с намаляване на износа, понижение на доходите в промишлеността, което се прехвърля и върху другите отрасли, както и в сектора на услугите, посочи директорът дирекция “Икономически изследвания и прогнози на БАН” Мариела Ненова.

“Изтичане” на капитал извън страната не е имало, но намалява притокът на преки чуждестранни инвестиции, се отбелязва в анализа на БНБ.

Въпреки че се разпространяват клишета, че високият дефицит по текуща сметка и че валутният борд ще доведат страната до банкрут, това не само че не се сбъдва, но се превръща в плюс за икономиката ни, смята Ненова.

Според БНБ не са се сбъднали “черните” прогнози за България от началото на кризата, те вещаят, че щом към страната спрат или намалеят преките чуждестранни инвестиции, това би означавало, че България няма с какво да покрива дефицита си по текущата сметка.

Според банката не се наблюдава валутният борд да пречи икономиката ни да се адаптира към сътресенията на външните пазари и съответно българската продукция да се оскъпи, като с това икономиката да стане неконкурентоспособна.

Фиксираният курс на българската валута към еврото я предпази от обезценяване и позволи на българските фирми да се възползват от понижението на цените на суровини, горива и ресурси на световните пазари.

С намаляването на износа е намалял дефицитът по текуща сметка и той отново е покриван от преки чуждестранни инвестиции.

Анализът на БНБ показва много добра адаптивност на българската икономика към външните сътресения, макар че страната ни е във валутен борд. Домакинствата са увеличили нормата си на спестовност и са се отказали от купуване на дълготрайни материални активи.

Стабилната банкова система е била предпоставка спестените пари да се влагат в банките като депозити. Намаляло е търсенето на потребителски кредити.

Нивото на безработица е най-високо през първото тримесечие на 2010 г. - 9.5 процента, но въпреки това сравнено с нивата от 2000 г., когато е 20%, както и със страни като Испания, където в момента има 20% безработица, това е ниско ниво, коментира Ненова.

Оказва се, че българските фирми имат гъвкава политика и по отношение на пазара на труда. Макар данните на националната статистика да показват, че по време на кризата заплатите у нас не са намалявани, дори има лек ръст, проучването на БНБ сочи, че фирмите са намалили допълнителните променливи плащания към служителите си, неотчитано от Националния статистически институт.

Това са пари, давани “на ръка” допълнително към заплатите. Не е ясно точно с колко са намалели тези допълнителни плащания, но анкета на БНБ сред 500 фирми от септември миналата година е показвала, че масова практика е заплатите да се замразяват, а допълнителните пари да се намаляват значително.