Проф. Милети Младенов: Не улучихме добър момент за кандидатстване в еврозоната

- Трябва ли да се стремим към въвеждане на еврото през 2013 г., както обяви правителството? Чуха се мнения, че това трябва да се случи по-късно, за да сме достигнали определен стандарт, иначе ни чака ръст на инфлацията.

- Колкото по-бързо се въведе еврото у нас, толкова подобре. България е член на Европейския съюз, а еврозоната, в която сега са 16 страни, е елитната част на този клуб. Второто обстоятелство е донякъде специфично за България - приемането на еврото е следващата стъпка, след като у нас има валутен борд. Няма отстъпване от него и от фиксирания курс и това трябва да се разбере и да се обясни на хората.

Преди да се въведе еврото в другите страни, се знае, че известно време всички стоки имаха два етикета с цената в съответната валута и цената в евро. Това е своеобразен контрол на пазара, на обществото и ако има някакво повишаване на цените, то не може да бъде безгранично.

Смятам, че тези опасения са израз на криворазбран популизъм. Сериозните анализатори и икономисти, а не тези, които търсят краткотраен ефект, трябва да обясняват внимателно тези въпроси. Въпросът с въвеждането на еврото е все едно да се питаме дали искаме да бъдем член на Европейския съюз.

- Според Вас изигра ли валутният борд действително роля за това да се запази банковата система у нас в условията на криза, видяхме разклащане, фалити на банки в други страни?

- Нашата икономика, хората и фирмите свикнаха с фиксирания курс. Приспособили сме се. Това, разбира се, има жертви, разходи, невъзможността Централната банка да се намеси и лихвите да се намалят. С времето курсът на нашата валута се надценява и това пречи на износа. Но тези неудобства са в миналото, ние сме стигнали дотук и следващата естествена стъпка и действие е да се приеме еврото. Пазарът има механизми да елиминира прекалено големи отклонения, които не са рационални и не могат да се обосноват.

- Какво би ни попречило във времето да влезем във валутния механизъм, в еврозоната?

- Критериите от Маастрихт трябва да се изпълнят. Наистина сега заради кризата големи държави се отклоняват от тях и има доста критици на това дали така трябва да се процедира. Но трябва да има една сходимост. Най-общите параметри, които в случая са финансови, индиректно и икономически, разбира се, трябва да бъдат такива, че да стане възможно, да има изравняване по показателите. Не са се отказали Европейската централна банка и въобще Европейският съюз от критериите от Маастрихт, макар те да се критикуват.

- Коментираше се, че има известна предпазливост и само покриването на тези критерии няма да е достатъчно, защото има държави в еврозоната, които не се справят толкова добре, колкото трябва. Може би ще се наложи не само да покрием финансовите критерии, но като че ли да дадем някаква гаранция - със стабилна икономика може би, с растеж.

- Може да се каже, че не уличихме добър момент. Не е добър моментът за това, абсолютно вярно е. Конюнктурата беше поспокойна, когато Словения, Словакия влязоха в еврозоната. Аз лично не очаквам да има някакво принципно, тотално отказване от тези критерии, защото някои страни не ги изпълняват. Възможно е да бъдат измислени някакви политически формули, но ако се махне базата и тези изисквания, всичко се разбърква.

- Споменахте лихвите. В обществото се води сериозен дебат - твърде високи ли са лихвите по кредити и депозити?

- Рискът, който нашата икономика, финансовият сектор, въобще държавата носи, е по-голям, затова лихвите са по-високи от лихвите в евро. В някои страни от Източна Европа, с които можем да се сравняваме, разликата в лихвите не е чак толкова голяма. Все още остава риск за тази част на Европа, макар да сме в Европейския съюз. Има индикации вече, че в някаква степен те се понижават, особено при депозитите. При кредитите има известно забавяне, но очакванията са, че с излизане от кризата те също ще се понижат. Това обаче не са процеси, на които можем да повлияем.

- Можем ли да очакваме, че процентът на така наречените лоши кредити ще расте?

- Това е трудно да се прогнозира. Официалните данни са за над 6% лоши кредити. Зад това се крият и други кредити, които потенциално могат да станат лоши, има оценки на експерти извън БНБ, които говорят за по-голям дял на лошите кредити. Това не е защото БНБ крие информация, а се дължи на начина, по който те се смятат, т. е. след колко време непогасяване или закъснение в погасяването тези кредити стават лоши. Не трябва да смятаме, че банките са заинтересовани от това длъжниците им да не могат да плащат. При един разумен диалог според случая могат да се намират решения.

- А политиката на банките по повод отпускането на кредити? Постоянно чуваме оплаквания, че банките не кредитират, от другата страна е предпазливостта в условията на криза.

- Банките нямат изход. Някои от обезпеченията, които са използвали досега, са обезценени, защото няма пазари, договори, паднаха цените на недвижимостите. След като цената на това обезпечение намалява, това означава естествено свиване на кредитирането. Процесът пак е свързан с това кога ще има растеж на икономиката.

- Коментираше се въпросът, че когато банките майки изпитват затруднения, няма как дъщерните дружества да са добре. Толкова пряка ли е връзката между състоянието на банката майка и дъщерното дружество? Когато чуем за проблем или фалит на дадена банка в друга страна, трябва ли да се притесняваме?

- При клоновете майката и клонът правят така наречения консолидиран баланс, т.е. сметките са общи. Когато една майка-чужда банка има дъщерно дружество тук, това дружество е самостоятелно и неговите проблеми не се пренасят механично. Банките имат ограничения, държавата е регламентирала и следи техните дейности.

Вече има 5-6 случаи на инвестиционни посредници, които връщат лицензите си, защото така преценяват пазара. Смятам, че не трябва крайно да се интерпретират тези въпроси.