Президентът Първанов не уважи честването на Седмото ВНС, оправда се с неотложни ангажименти
Президентът Георги Първанов пропусна тържественото отбелязване на 20-годишнината от свикването на Седмото велико народно събрание (ВНС), което се състоя в парламента. В отговор на изпратената покана от парламентарния председател Цецка Цачева президентът я информирал по телефона, че предварително планирани ангажименти ще му попречат да присъства лично. В същото време той подкрепил “инициативата да се отдаде заслуженото към значимото дело на 7-то ВНС”, каза Цачева вчера. От прессекретариата на държавния глава съобщиха, че Първанов е пропуснал честването на годишнината заради “неотложни ангажименти”, без да уточняват какви. В четвъртък вечер той присъства на волейболния мач между отборите на България и Бразилия във Варна.
Така без президента, но в присъствието на премиера Бойко Борисов, на първия демократично избран президент Желю Желев и на депутати от Велико народно събрание годишнината бе тържествено отбелязана. Седмото Велико НС бе назначено след първите демократични избори в България, проведени на 10 юни 1990 г. и спечелени от бившите комунисти, управлявали страната до падането на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г. Основната цел на 400-те народни избраници бе да изработи и приеме нова Конституция. Това стана под ръководството на БСП, а 39 депутати от тогавашния опозиционен Съюз на демократичните сили бяха против новата Конституция и протестът им прерасна в гладна стачка. Това събитие се превърна и в първия по-сериозен водораздел в СДС. Седмото ВНС работи от 10 юли 1990 до 2 октомври 1991 г., когато се саморазпусна.
На тържественото събрание вчера депутатите приеха декларация, в която се посочва, че историческата ни памет съхранява множество дати, доказващи българския стремеж към демокрация, правова държава и национално достойнство. Една от тях е възстановяването на парламентарната демокрация след десетки години потъпкан парламентаризъм.
“На 10 юли 1990 г. 400 български граждани положиха началото на Великото народно събрание. Те представляваха различни политически сили с различни идеи за устройството на българската държава, но единни в желанието си да възстановят основите на демокрацията и суверенитета на народа”, се казва още в декларацията, подкрепена от 175 депутати от всички парламентарни групи, а петима независими народни представители гласуваха “против”.
Нека, когато се връщаме 20 години назад, емоциите да бъдат насочени към това, което се случи тогава, към очакванията, с които живеехме всички, апелира председателят на парламента Цецка Цачева. Тя припомни, че ВНС тогава е фокусирало вниманието на цялата нация и по същество се е заело да изпълнява функциите и на други държавни структури, защото държавността е била разградена.
Според Желю Желев (който бе президент от 1990 до 1997 г.) каузата на 7-то ВНС се е наложила през последните 20 години. Тогава имаше неоснователни критики към конституцията, че е комунистическа, но времето показа, че това е един нормален, демократичен основен закон и в него са залегнали всички принципи на разделение на властите и целият пакет от човешки права, коментира Желев. Друг е въпросът, че тя не беше добре направена, допълни той. Според омбудсмана Гиньо Ганев, който бе зам. председател на 7-то ВНС, през последните 20 години няма създаден политически елит. Причината е, че макар да има политическа култура, няма политически нрави, коментира той пред журналист.
Вчера бе представена и ретроспективна изложба с карикатури и шаржове от времето на ВНС. В нея са включени творби на художниците Румен Статков и Валентин Ангелов.
Нарушението, на която и да е точка от горните правила ще се смята за основание коментарът да бъде скрит. При системно нарушаване на правилата достъпът на потребителя ще бъде органичен.