Президентът на КНСБ Пламен Димитров: Работим много, получаваме малко

Четвърта година са замразени доходите, но частичен успех постигнахме с мръдването на минималната работна заплата, каза пред БНР президентът на КНСБ Пламен Димитров в разговор с работодатели и синдикати за доходите.

Трябва да променим съотношенията. Това, което произвежда икономиката ни, се разпределя несправедливо между бизнеса и труда. Средната производителност на глава от населението в България по данни на Евростат е 44%, толкова е произвел българският работник за миналата година, добави Димитров. Според него българските работници произвеждат повече, отколкото реално получават От своя страна, изпълнителният председател на БСК Божидар Данев заяви, че доходите на населението не отговарят на заплатите. “Доходите и на парламентаристите не отговарят също на заплатите. Проблемът е дали можем да направим системата, да я изчистим, за да можем да говорим макроикономическите баланси да се коригират спрямо макроикономическите баланси на страните в Европа.

Отново кърпим системата. Имаме покачване на работната заплата с 10% в последните години. Растат нагоре заплатите при вече достигане на БВП. В ИТ сектора най-много са нараснали заплатите”, коментира Данев. Той каза, че всички проектантски, инженерски дейности са се изнесли от страната. Данев посочи, че България е произвела суперпродукт. Това, което получава България за този продукт, той се произвежда само в България и е високотехнологичен продукт, ние получаваме 55 евро за този продукт, а средната му цена навън е около 600-700 евро. В металургията България произвеждаше ли редица редки метали, попита Данев. Тези деформации трябва да бъдат лекувани. Да не говорим за задръстването на страната ни от администрация, каза още Данев.

Министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов коментира, че бяха изостанали много минималните заплащания и е трябвало да се компенсират въпреки кризата. “Оттук нататък на базата на браншовите и колективните трудови договори чрез увеличаването на минималната работна заплата дадохме тласък на плащанията в транспортно ориентираните предприятия, във фармацията, металургията, химията, минната, пивоварната промишленост”, обясни Младенов. Той заяви, че ръстът на работните заплати е около 8% от края на миналата и началото на тази година. Според социалния министър държавата в частния сектор може да се намеси с определяне на минималната работна заплата и да даде тласък и да мотивира бизнеса и синдикатите да преговарят на отраслово ниво.

Младенов подчерта, че новият тип заплащане, който предстои да се въведе за държавните служители, ще позволи увеличаване на заплатите на тези, които са по-добри в своята работа.

За “Горубсо-Мадан” Младенов каза, че благодарение на намесата лично на премиера хората в “Горубсо” си получиха заплатите и се прехвърли собствеността. Още днес инспекцията връчва протоколите на новия собственик. До няколко дни може хората да започнат работа, ако всичко в рудника е наред. Новият собственик се ангажира пряко с безопасните условия на труд в мината, подчерта Младенов. ЗА ОЦК - Кърджали Младенов каза, че миналата година трима министри са ходили там. “Поеха се пред нас ангажименти, които не бяха изпълнени. На 7 март се подписа споразумение между синдикатите и ръководството на ОЦК. Ръководството не изпълни споразумението. Хората нямат доверие в този собственик. Ако трябва да разделим нещата, тъй като те са получили огромни кредити от банка, може би там трябва да се мисли за промяна в мениджмънта на това предприятие”, отбеляза социалният министър.

Божидар Данев каза, от своя страна, че това показва как у нас системите не работят. “Защо се допуска премиерът и двама министри да ходят да решават проблема на едно предприятие. Фактът е, че системите не работят. Не може премиерът да решава проблема на едно предприятие. Да, те са наши членове, но никой не е гледал откъде се преливат доходите, което е работа на няколко министерства и на прокуратурата. Къде са гледали, къде са преливани средства при печеливша продажба на руди, попита Данев.

Тотю Младенов заяви, че в ОЦК - Кърджали Инспекцията по труда има актове за над 120 000 лева и там няма никакво подобрение.