Президентът Георги Първанов наложи вето на Изборния кодекс

Президентът Георги Първанов върна за ново обсъждане в Народното събрание Изборния кодекс, приет от Народното събрание на 22 декември 2010 г. На 9 страници държавният глава излага мотивите за първото си за новата година вето.

В редица извънредни заседания, продължавали до полунощ, депутатите приеха ударно преди празниците кодекса.

Винаги съм отстоявал виждането, че промените в избирателната система трябва да бъдат част от една цялостна реформа на политическия модел, заявява Първанов. По думите му създаването на Изборен кодекс трябва да се основава на разумен политически компромис и съгласие. В противен случай приетата уредба е обречена на нестабилност, доколкото всяко следващо мнозинство ще я прекроява, водено от своите партийни интереси. Очевидно вносителите на проекта за Изборен кодекс не споделят това разбиране, доколкото в мотивите към него признават, че той в крайна сметка е изработен в синхрон с политическите виждания на политическа партия ГЕРБ, изтъква президентът.

Според държавния глава кодексът съдържа множество правни недостатъци, а някои негови норми са откровено отстъпление от постигнатото в последните 20 години, както и от демократичните стандарти за провеждане на избори, установени в Европа.

Президентът Първанов откроява като една от основните слабости системно прокарваната в редица текстове тенденция за ограничаване на активното и пасивното избирателно право на българските граждани.

Той оспорва посочената от законодателя като основна причина за въведения принцип за “уседналост” - “необходимостта от съществуваща трайна връзка между субектите на избирателно право и съответното населено място, представляваща реална предпоставка за познаване на проблемите на населеното място и за интеграция в достатъчна степен в местната общност”.

Първанов отбелязва, че е напълно възможно даден избирател да има постоянен и/или настоящ адрес (съответно адрес на пребиваване) в една община или населено място и въобще да не живее на тяхната територия.

Тази често срещана житейска ситуация се разминава съществено с основната идея на вносителите и прави изискването за уседналост безсмислено и лесно за заобикаляне, коментира държавният глава.

Той атакува и изискването, ако едно лице притежава освен българско и чуждо гражданство на държава извън Европейския съюз, то няма право да участва като кандидат в европейските и местните избори.

Според Първанов в желанието си да ограничи пасивното избирателно право парламентарното мнозинство стига до абсурдната хипотеза на дискриминационно отношение към българските граждани.

Премахването на прякото избиране на районните кметове в София и останалите градове с районно деление държавният глава определя като сериозно отстъпление от процеса на децентрализация на властта, който е водеща и трайна европейска политика.

Вместо да уплътни и да увеличи правомощията на кметовете на райони, парламентарното мнозинство връща остарелия модел на назначаването им от общинските съвети по предложение на кмета на съответната община, като по този начин увеличава дистанцията между гражданите и местната власт в тези райони, чието население надхвърля в някои случаи няколкостотин хиляди жители.

Отсъства правна логика и юридическа симетрия пряко да се избират кметове на малки кметства, а в същото време кметовете на райони да се назначават от общинските съвети.

Докато Народното събрание и народните представители са във ваканция, законовите срокове временно не текат. Председателят на парламента Цецка Цачева и заместник-председателят Анастас Анастасов обясниха, че не могат да направят еднолични коментари по наложеното от президента вето върху Изборния кодекс, без документът да е обсъден от ПГ на ГЕРБ, съобщиха пък от пресцентъра на партията. Веднага след ваканцията ветото на президента ще бъде разгледано на заседание на народните представители от ГЕРБ и парламентарната група ще излезе с официално становище.

Междувременно Първанов пусна промените в Закона за съдебната власт. Той прави обаче уговорката, че ще провери дали не противоречи на Конституцията изискването за получаване на достъп до класифицирана информация от членовете на ВСС.