Председателят на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев: Не пипайте Сребърния фонд

"Лично за мен Сребърният фонд не би трябвало да бъде пипан по никакъв начин, средствата в него трябва да стоят, защото това е гаранция за бъдещите пенсии на бъдещите пенсионери" каза председателят на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев пред bTV по повод информацията, че финансовият министър в нарушение на закона посяга към средствата от фонда.

Директният резултат от похарчването на тези резерви непременно ще бъде намаляване на кредитния рейтинг на българската държава, лоши доклади от страна на Международния валутен фонд и кредитните агенции, което пък веднага води до по-висока цена на кредите - както на лихвите по държавния дълг, така и по кредитите на частните лица, т. е. на всички нас, категоричен бе Мавродиев.

Средствата на Сребърния фонд единствено трябва да бъдат умножавани чрез постъпления от приватизация, концесии и съответно от благоразумно и консервативно инвестиране на фонда, според председателя на КФН. Това е фондът, който гарантира устойчивостта на пенсионната система, но в никакъв случай той не е достатъчен, за да изплаща изцяло пенсии, с оглед на модела, който имаме, допълни той.

По думите на Мавродиев, КФН не е орган, който регулира ползването или неползването на Сребърния фонд и харченето на средства от него, той се управлява от управителен съвет, начело на който е финансовият министър, така че той може да разпорежда харченето на тези средства или съответно инвестирането им с цел доходност. В момента парите стоят в Централната банка по инструкция на управителния съвет и съответно тя ги инвестира с оглед на получаване на доходност.

По повод идеите на финансовото министерство средствата на Сребърния фонд да бъдат инвестирани в по-висоходоходни, но и по-рискови активи, Мавародиев заяви:

"Многократно в последно време съм изказвал мнението си, че това е доста опасно и нередно да се случва, защото инвестицията на тези средства, било то в ДЦК, било в по-рискови инструменти, имам предвид на фондовата борса, представлява сериозна опасност за загубване на тези средства. Като пример бихме могли да посочим срива на индекса на БФБ Sofix, който от 2008 г. досега е намалял с 80%.

Трябва да има обществен дебат за застраховането на недвижимо имущество от катастрофични рискове. Застраховането в България трябва да става с помощта на държавата, т.е. смесено застраховане, допълни Мавродиев.Той коментира нанесените големи щети от наводненията през последния месец.

Хиляди хора останаха без домове, а щетите са за милиони.

Има различни практики в ЕС при застраховането на недвижимо имущество от катастрофични рискове като наводнения, земетресения, пожари и др. Една от практиките е застраховане изцяло по частен път. Има и такива, които се подпомагат от държавата, обясни шефът на КФН.

В България до 1997 година е имало задължително застраховане на всички имоти, каза още Стоян Мавродиев. Тогава сумите са се събирали чрез данъчните служби. В Италия, Англия е изцяло частен модел на доброволен принцип, но там има много високо ниво на финансова култура на потребителите. Съществуват и смесени модели, при които има катастрофични пулове, където се събират парите. Това е фонд, в който държавата участва. Такива модели има в Испания например. Там се внасят малки суми и държавата участва чрез създаването на пулт в застраховането, посочи Мавродиев. В Швейцария например има задължителна застраховка за пожар, почти всички швейцарци имат и застраховки за катастрофични рискове.

Според него в България трябва да има обществен дебат. Трябва да бъде направено проучване, за да се види каква е нагласата от страна на обществото. В момента дори и при доброволните застраховки, застрахователната сума не е толкова голяма, каза председателят на КФН. Мавродиев разкри, че таксата ще е от 0,02 до 0,04 процента от стойността на жилището. Така излиза, че имот за 60 хиляди лева ще може да се застрахова за 12 лв. Разбира се, хора с пристройки към домовете си няма да бъдат облагодетелствани от защитата на жилището.