Политиците се опитват да поставят езика в своя услуга, а дори и фонетично не са усвоили книжовния изказ

Езикът винаги е оръдие в ръцете на политиците. Възможно е създаването на законопроектите за български език да се прави чисто предизборно, каза в интервю за БГНЕС доц. д-р Катя Чаралозова от Секцията за съвременен български език в Института по български език на БАН.

Със смяната на всяко правителство се организира обсъждане на поне един законопроект, смята доц. Чаралозова. Според нея политиците се опитват да поставят езика в своя услуга. “Досега историята е такава, че нито един законопроект не е минал. Не е приет закон за българския език”, припомни тя. Този път обаче филолозите не са категорични, че няма да бъде приет. Доц. Чаралозова е уверена, че такъв нормативен акт не е необходим. “Можеш ли да забраниш на някого да употребява чужди думи. Как ще стане това"”, запита тя.

Филологът обясни, че няма нужда нов закон да регламентира, че официален език на държавата е българският. Това вече е записано в Конституцията. Обучението пък е уредено в законите за училищното образование, висшето образование. “За мен е цяла изненада, че точно по това време, когато Народното събрание е в отпуск, толкова бързо се сътвориха два закона за българския език”, коментира тя.

Според доц. Чаралозова няма нужда от създаването на държавни комисии или съвети по опазването на езика. Тази дейност и сега се изпълнява от секциите на Института по български език. Още със създаването на института той е упълномощен да проучва измененията на правописа и да следи от близо проблемите, възникнали в резултат от развитието на езика.

“Нашият институт върши това успешно вече доста години, така че аз не виждам един съвет - новосъздаден, как ще свърши тази работа по-добре от нас”, коментира тя. В Института по български език има три секции, които се занимават със съвременната проблематика на езика и само една - Секцията за съвременен български език, която е запозната с теорията на норма и кодификация. “Достатъчно е, ако има закон, в него да пише само, че са задължителни решенията на Института за български език, и то тези решения на секцията, които минават през научния съвет”, смята тя.

“Тази комисия, която ще се създава на случаен принцип, честно да ви кажа, аз не знам тя какво ще свърши, защото специалистите по норма и кодификация са 7-8 души и те работят в Института за българския език. А в никакъв случай няма гаранция, че директорът на института ще бъде един от тези специалисти”, каза още филологът. По думите й така ще се създаде още една администрация, дублираща друга структура.

Идеята за създаването на т.нар. “езикова полиция”, според нея, също няма да се осъществи на практика. “Кой е по-голям от езика. Не сме ние”, категорична бе тя. По нейните думи българският език не може да бъде опазен чрез санкции. Вместо санкции, трябва да се замислим какво образование даваме на децата си - както в училище, така и в университета. “Може би всички завършващи висше образование трябва да положат един изпит по езикова култура. Да видим в крайна сметка, излизайки специалист висшист, какво е научил и може ли да употребява правилно езика. А не със санкции”, е мнението на доц. Чаралозова. Според нея трябва да си оправим образованието и начина, по който се преподават езиковите норми. Полезен в този смисъл би бил дори тримесечен курс в университета.

Доц. Катя Чаралозова отбеляза, че много често изказът на журналистите е по-добър от този на политиците. “За политиците не искам и да говоря. Те дори и фонетично не са усвоили книжовния език”, коментира тя. В същото време, според нея, разговорният стил на изказ на министър-председателя Бойко Борисов не е “толкова дразнещ”, колкото “надутия стил на някой свръхпрофесионалист, който се опитва да те убеди, че много знае, използвайки толкова много термини, че ти нищо не можеш да разбереш”. Тя смята, че именно във втория случай хората не разбират на какъв език им се говори. Тогава се губи основната функция на езика - той става некомуникативен.