Политическите безсмислици на балкански политици

Всички политици на Балканите като че ли страдат от една и съща болест трудно контролируема „политическа логорея“. т.е. неудържимо говорене или говорилня. И ако успяват някак си да удържат говоренето си в относително приемливи рамки, докато се намират в собствените си държави, заобиколени от жадни за скандали журналисти, които непрекъснато са в бойна готовност да предадат всяка тяхна дума, то излязат ли зад граница сякаш задръжките им напълно падат.
Последните изказвания на премиера на Македония Никола Груевски, направени пред македонската общност в Сидни, при посещението му в Австралия, разбира се, предизвикаха гневните реакции на Атина и София. Разбира се, ще дадат храна на журналистите за поне седмица напред. Разбира се, ще налеят още вода в мелницата на националистите и в Гърция, и в България. Ще се кажат още много излишни приказки, колелото пак ще се завърти и все така няма да има край на „логореята“.
В случая в пълна сила важи Ефектът на пеперудата. Мах от крилото на пеперуда тук може да предизвика тайфун в другия край на света. За съжаление, не само на Груевски му се случва да забрави, че макар и на другия край на света, има диктофони, които го дебнат и думите му неминуемо ще стигнат до Балканите.
Същото се случи в началото на годината и с настоящия ни премиер, тогавашен кмет на София, Бойко Борисов при посещението му в Чикаго. Откровените му изказвания в началото на февруари пред българската общност там успяха да разбунят духовете в Македония. Изявленията на лидера на ГЕРБ, че пътят за постигане на добри междусъседски отношения между двете държави минава през „българизиране“ на македонската икономика, бяха определени като меко казано „неприятелски“ от македонските медии.
И тогава, както и сега, политици и журналисти се заиграха с еврокартата. Май всеки почна да я ползва така, както му е изгодно според случая. „Подобни изказвания от страна на водещ политик в държава членка на ЕС и НАТО, е опасна и злобна и показва фундаментално пренебрегване на принципите, на които се основават тези две организации“, заявиха от Организацията на македонската диаспора (ОМД) със седалище във Вашингтон. „България би трябвало да признае присъствието на македонско малцинство на нейната територия и вместо да пренебрегва основните принципи на ЕС и НАТО, би трябвало официално да се извини за депортирането на около 9 000 македонски евреи в лагерите на смъртта на Хитлер,“ съветват от организацията.
Сега и президентът Георги Първанов, и Външното ни министерство в един глас подхванаха познатата песен за „добросъседството“ и „не безусловната подкрепа за членство в ЕС“. „Македония трябва стриктно да изпълнява всички критерии за членство, част от които са свързани с добросъседството и с недопускането спорни въпроси да бъдат привнесени в рамките на самия ЕС“, подчерта държавният глава. „Това е един изключително настъпателен и неуместен акт, една декларация, която ние не можем да не отхвърлим, защото тя е в разрез с амбицията на Република Македония да си гарантира подкрепа за евентуално започване на преговори с ЕС“, заяви на свой ред зам.-външният министър Марин Райков. Изненадващото в случая е само, че Георги Първанов реагира публично, докато през февруари тази година се въздържа да коментира изказванията на Бойко Борисов. По стечение на обстоятелствата няколко дни след злополучните откровения в Чикаго на официално посещение в България пристигна тогавашният македонски президент Бранко Цървенковски. На съвместната пресконференция след срещата той определи изявлението на Борисов като „политически вредно и абсолютно нелогично“. Българският президент обаче запази мълчание.
Дали вече Борисов и Първанов са сближили възгледите си по отношение на Македония? Дали най-накрая ще имаме единна държавна позиция по въпроса? Само времето ще покаже дали и този път наблюдаваме само „политическа логорея“ в действие, или осмислена и съгласувана държавническа реакция. Естествено, няма как днешната серия поредна от българо-македонската сага да мине без цветистата намеса на министъра без портфейл Божидар Димитров, който само преди година нарече Македония „комунистически реликт“, който трябва да се научи да спазва европейските прави за демокрация и посъветва ЕС да проверява някои страни кандидатки „дали спазват европейските правила за демокрация, а не азиатски или кавказки, и дали имат бележка от психологичен диспансер, че са с нормален психологически статус“.