По-бързият икономически растеж в България и Македония се дължи на 10%-ния плосък данък

Независимо дали си собственик на жилище или държава, е добре да имаш отговорни съседи. Две от съседките на Гърция са България и Македония. Гръцката финансова криза създава проблеми и в двете страни, но повече в Македония, пише икономистът Ричард Ран в Washington Times.

Повечето страни по света в момента признават избраното от Македония име на страната, а именно Република Македония. Гърция обаче продължава да се противопоставя на това име. Гърците блокираха влизането на Македония в НАТО и пълноправното й членство в ЕС. Спорът относно името обаче не пречи на двете страни да търгуват активно помежду си и да създават нормално търговски отношение, в това число значителни гръцки инвестиции в Македония.

Гърците обаче поставиха Македония в трудно положение, защото тя е извън НАТО и извън ЕС и сега гръцката финансова криза доведе до значителен спад в износа на Македония за Гърция.

България, която дели граница с Македония и Гърция, се справя доста по-добре, според Ран. Страната е член на НАТО и на ЕС. И докато Гърция позволи външният й дълг да достигне до 125% от БВП, съотношението задължения към БВП на България е 15% и едно от най-ниските в света.

Страните от Еврозоната трябва да поддържат задълженията си под 60% от БВП. (Франция, Германия, Италия, Испания и повечето други страни надхвърлят тази граница и по този начин не са в позиция да спасяват другите.) България все още не е приела еврото, въпреки че обменният курс на валутата й е обвързан с еврото. България по принцип поддържа и нисък бюджетен дефицит, но през последните седмици позволи дефицитът й да надхвърли 3% от БВП. Страната може да коригира това с малки ограничения в разходите, ако правителството покаже по-голяма твърдост и смелост на фискалния фронт.

През последните години България успява да постигне (до тази световна рецесия) много приличен ръст на БВП на глава от населението от малко над 6%. Македония не се справя толкова добре, но въпреки това постига 4.7% годишен ръст за петгодишен период. Както Македония, така и България продължават с икономическите реформи и се придвижват към по-голяма икономическа свобода за разлика от Гърция.

Основна причина за побързия икономически растеж в България и Македония, в сравнение със застоя в Гърция, е, че двете страни приеха 10% плосък подоходен и корпоративен данък.

Гърция, за разлика от тях, има максимален данък от 40%, който сега е на път дори да се увеличи като част от постигнатите споразумения за получаване на международна помощ. Защо някой смята, че гърците ще си плащат данъците, ако налогът надхвърли 40%, като се има предвид, че те нямат желание да плащат данъците си и при настоящите им нива".

Македония и България допускаха прекалено много корупция години наред, но то все още е скромно по гръцките стандарти. Част от корупцията е наследство от санкциите, наложени на Сърбия в средата на 90-те години на миналия век, контрабандата на стоки през Македония и България за Сърбия беше много доходоносна. Толкова доходоносна, че държавни служители в Македония и България да си затварят очите за случващото се.

Гърция, от своя страна, беше търпяна прекалено дълго от големите страни в ЕС. Нейните политици лъжеха години наред за фискалното здраве на страната и предоставяха фалшиви данни на международната общност. Данъкоплатците в Европа и дори тези в САЩ сега ще трябва да плащат повече, а хората в България и Македония ще се изправят пред свиване на местните пазари заради гръцката безотговорност.

Има известна ирония в това, че настоящата политика на САЩ и на редица европейски правителства е същата като тази, която създаде проблеми на Гърция, включително пределната данъчна ставка. Въпреки това в САЩ и в много западноевропейски страни пренебрегват очевидния факт, че страните с плоски данъци, които имат ограничени разходи, се справят относително по-добре от тези с "разпусната“ фискална политика. Какво ли ще е нужно, за да се събудят и да го осъзнаят".