Отношенията ни с Русия по никакъв повод не трябва да бъдат излагани на риск

- Г-н Чукарски, как гледате на идеята на територията на България да бъдат разположени части от новата американска система за противоракетна отбрана (ПРО)?

- Първо трябва да се дадат документите, да се види, да се запознаем какви са позициите. Няма как да бъде взето решение, без някой да е представил за какво точно става въпрос. Ние трябва да знаем плюсовете и минусите, защото на този етап знаем това, което сме прочели във вестниците.

- Никога досега този въпрос не е бил обсъждан в Комисията по външна политика, така ли?

- Не. Поне в мое присъствие.

- Как така се случи, че информацията за въпрос от такава важност, дойде от посланика на САЩ, а не от българска страна?

- Трябва да има откритост и нещата да се казват. Още когато стана въпрос за приемането на затворник от базата в Гуантанамо, казах на самото заседание на Комисията по външна политика и отбрана, че трябва да видим всички страни на медала, за да си формираме една много по-ясна позиция. Да знаем печелим ли, губим ли. Да видим защо една Норвегия например, която е много отворена държава, приема всякакви бежанци, а е отказала да го направи.

- За да има максимална откритост, не трябва ли въпросът да бъде решен чрез референдум?

- По принцип ние сме категорично на позицията, че колкото по-често се решават важни за страната въпроси на референдум, толкова по-добре. Знаете, че е съвсем нормално, ако някой поиска такова нещо, според мен е съвсем задължително да има консенсус, защото това е много ключово решение. Затова трябва да се знаят всички плюсове и минуси, да се знае защо се прави, с каква цел. Още повече че позицията на много европейски държави не е еднозначна по този въпрос.

- Многократно се повтаря, че България като страна-членка на НАТО трябва да бъде солидарна към колективната сигурност. Не се ли размиват обаче малко границите между ангажиментите ни към НАТО и желанието да отговорим на исканията на САЩ?

- Тук сте много права. Според мен поне на Балканите по-натовска държава от Турция едва ли има. Говоря като ангажираност към военното дело въобще. Но ми прави впечатление, че Турция не е дала съгласие за подобно нещо.

- Турция се опитва да балансира външнополитическите си интереси между НАТО и САЩ, от една страна, и арабския свят, от друга.

- Това прави Турция ценна в общуването на самия ЕС с арабския свят, на НАТО с арабския свят, ако щете, на Европа като цяло с мюсюлманския свят.

- Не сме ли в сходна позиция? Не стоим ли в пресечната точка на американските и руските интереси?

- Когато се прави такава политика, трябва много голям човешки капацитет. Разбирате какво имам предвид. Трябват хора, които знаят за какво става въпрос. Хора, които могат да надграждат. Хора, които не се поддават на натиска на „модни увлечения“, защото и във външната политика има доста увлечения през целия ХХ век.

- Вместо да използваме междинното си положение, за да извлечем максимални ползи за себе си, не рискуваме ли в момента да обтегнем още повече отношенията си с Русия?

- Ние нямаме нужда да извличаме ползи за себе си. Има нужда да извличаме глобални ползи, защото с всяка една от страните, с които имаме традиционно добри отношения, трябва да продължим да пазим и развиваме тези отношения, защото интересите на великите сили са доста променливи. Ние сме тук и имаме определени дадености, които не могат да бъдат преодолени нито от едно правителство, нито от второ. Ние трябва да предложим и да водим активна политика с всички, с които сме имали добри отношения през годините. Ако щете, да започнем с арабските страни и Израел в техния конфликт. Ето, Турция се опитва да го прави, САЩ го правят. Ако щете, с Ирак и Иран, чак до Северна Корея. Ние винаги сме имали добри отношения с тези държави, които са проблеми за общуване с международните организации, като ООН, НАТО и ЕС. Ние нямаме проблеми с двустранните отношения и не трябва да се държим като държавите, които имат такива проблеми.

- Какъв тогава ни е проблемът? Губим глобалната перспектива?

- Да. Ние предпочитаме да чакаме. Отказваме да бъдем активни. Готови сме да взимаме решения, които не са обосновани. Спомнете си, когато взехме много трудното решение, по което дори нямаше общонационален консенсус, да дадем въздушни коридори на НАТО през 1999 г. при бомбардировките в бивша Югославия, имаше стратегическа цел и кауза, заради която се направи това. Направи се заради нашето приемане в НАТО, което евентуално би способствало и членството ни в ЕС.

- В същото време обаче това усложни отношенията ни със Сърбия и Русия.

- Да, така беше. Но ние след това показахме, че няма нищо, което да сме правили през годините, насочено срещу Сърбия като държава. Това беше проблем с политическото ръководство, което тогава управляваше Югославия.

- А как ще повлияе евентуално решение да приемем на територията си елементи от американската ПРО на настоящите ни отношения с Русия?

- Добро решение може да се вземе, когато е налице цялата информация. За мен не е нормално, когато на базата на дозирана, цензурирана, непълна информация, трябва да се взима решение. Смея да ви кажа, че отношенията с Русия по никакъв повод не трябва да бъдат излагани на риск. Каквото и решение да вземем, трябва да уведомим тези, които се притесняват от него, че то не е насочено пряко срещу тях. Не мисля, че България би могла да си позволи или има за цел да води политика, която да е насочена срещу която и да е държава, било пък от срещу Русия, която знаете какво място има в българския обществен и културен живот.

- Не е ли по-скоро водещ икономическият интерес в случая?

- Пренебрегвам в случая икономическия интерес, защото той е най-малкото при общуването с Русия. Говоря за това, което Русия е заложила през годините като отношение на българите към Русия, още от времето на нашето Възраждане. Това чувство го има у голяма част от българите и то трябва да бъде пренебрегвано от този, който взима решения. Икономическите интереси си вървят. Русия има интерес да ни продава газ и нефт, ние нямаме друга възможност, освен да купуваме от нея. Това са ежедневните, прагматични неща.И м а х възможност при едно посещение в Русия да кажа на руските колеги, че ние искаме прагматизъм в отношенията и да бъде ясно, че с политиката, която води България, по никакъв начин не би искала да отправя излишни предизвикателства към руската страна, тъй като аз като човек смятам, че те са излишни. От друга страна, ако става въпрос за политика при взимането на стратегически важни решения, тогава вече е различно. Тогава вече можем да мотивираме позиция пред нашето общество и пред Русия, която евентуално би била притеснена от някакво наше решение.

- Казвате, че трябва да се мотивира позиция пред обществото. Като част от това общество обаче бих ви казала, че на мен не ми звучи достатъчно мотивирано обяснението, че като страна-член на НАТО трябва да бъдем солидарни с всичко, което ни се поиска.

- Всяко едно общество трябва да даде подкрепа за решение, което се взима. Не може да бъде мотив едно изречение. Солидарността е нещо много хубаво, но аз очаквам, че правителството трябва да проведе една разяснителна кампания, преди да вземе такова решение. Зададох на новия външен министър един въпрос, който зададох и на предишния. Българското общество дори и до днес не знае точно в какво се изразяват промените в статута на България като държава-членка на ЕС след влизането в сила на Лисабонския договор. Той обеща, че ще се направи информационна кампания. При скорошното си посещение в Швеция, когато страната беше ротационен председател на ЕС, ми попадна книжка в джобен формат, която се казва „ЕС в 10 минути“. За 10 минути разбираш какво означава Европейският съюз за гражданите, какви са плюсовете, какви са минусите, как си общуват организациите, как се формира националната политика. И ние имаме нужда от такова нещо. Може би имаме нужда от 15 минути.