Отиде си големият български режисьор Крикор Азарян

Напусна земния свят Крикор Азарян - арменецът, големият режисьор, мечтателят. На 17 декември 2009 г. от 11 ч. във фоайето на театър „Българска армия“ ще бъде последното представление на тази земя за Азарян. За всички то ще бъде поклонение пред тленните останки на големия човек, за него - спасение от мъките на коварната болест.

Приживе казваше, че имал особен пиетет към притчата за блудния син. „Убеден съм, че човекът, независимо от своята незавършеност от създателя ни, не бива да се отписва. Винаги трябва да му се даде възможност. И ако аз сега съзнателно вярвам в Бога, то е най-вече заради тази притча. На създателя по му е близък съгрешилият, отколкото образцовият, безгрешният.“

Тази история Крикор Азарян разказа преди 5 години, когато празнува 70ия си юбилей. Колкото и скептично да се отнасяше към подобни чествания, спектакълът тогава беше блестящ. И той го хареса, може би защото беше рожба на негови ученици в духа на кумира му Фелини. После прожекторите угаснаха. Кико Азарян продължи да живее с мисълта, че е съхранил в себе си способността да се удивлява. И да се радва на чудаците и чешитите, които създават шарената красота в човечеството. Работи до последно. Чувстваше се виновен пред най-близките, които е лишавал от присъствието си заради професията. Но винаги повтаряше, че ако пак тръгне, отново ще избере същия път. Защото театърът е нещо, към което трябва да бъдеш всецяло отдаден. Иначе не се случва.

Животът не беше милостив към него. Но смъртта го пожали, позволи му да довърши работата си тук, на земята. Борейки се с най-коварната болест, рака, създаде и остави три спектакъла по пиеси на Чехов - „Чайка, „Три сестри“ и „Вишнева градина“. Те са на столичните сцени, за да откриват пред все повече и повече зрители вечните теми - за смъртта, любовта, творчеството, конфликта между поколенията, взаимното неразбирателство, човешкото безразличие.

Кариерата Крикор Азарян започна с постановката на пиесата „Да се провреш под дъгата“ на Георги Марков в Пловдив. После работи в Народен театър „Иван Вазов“, в Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов“, в театър „София“, в театър „Българска армия“. Създател е на Младежката сцена в Пазарджишкия театър. Тридесет години преподава актьорско майсторство и режисура в НАТФИЗ, после - в Нов български университет. От 2001 г. е председател на Българска асоциация на режисьорите в театъра.

Поставя над 100 пиеси. Режисирал е постановки в Русия, Полша, Македония, Югославия и други страни.

Носител е на множество награди. През 2004 г. получава почетен „Аскеер“ и орден за вярна служба на театъра.