От фронта в Донбас: Доброволци разказват какво е да си на война в 21 век

Колсан Мигс е родом от Крим и е командир на минохвъргачна единица в украинската 80-та отделна галисийска въздушно-щурмова бригада.

Той разказва, че Русия вече го е принудила да напусне дома си два пъти - първо чрез анексирането на Крим през 2014 г., след това с пълномащабното си нахлуване в Украйна през 2022 г.

"Тогава живеехме в Харков. Детето ми все още е там", споделя Мигс пред Voice of America (VOA). Баща му и до днес живее в Крим с мащехата му, която според военнослужещия е станала "жертва на руската пропаганда". "Тя казва, че ние сами се обстрелваме. Че руснаците не удрят цивилни. И тя ми казва всичко това по телефона, докато се опитвам да спася хора, ранени от поредния руски обстрел", добавя Колсан със съжаление.

В минометната част на Колсан Мигс има петима души. Един от тях е 53-годишен украинец, родом от Тел Авив. Всички го наричат "Дядото".

Войната го заварва в Полша, където работи като строител. Пристига в Украйна веднага след нахлуването на руската армия. "Не казах нищо на никого, когато пристигнах. Просто отидох доброволец да се бия за страната си. Започнах службата си в град Снегуровка в Николаевска област. И оттам дойдох в Донбас", разказва Дядото.

Минохвъргачните подразделения, в които са причислени Кослан и Дядото са на позиции денонощно. Мигс казва, че екипът му използва дронове, за да насочва точно своите цели.

В района на Донбас има както стари минохвъргачки съветско производство, така и нови оръжия, изпратени в Украйна от Запада. Те се се използват тук за атаки срещу вражески позиции и осигуряване на прикритие за атакуващи самолети, пишат още от Voice of America (VOA).

Източник: Voice of America (VOA), Дарик