Опитваме се да решаваме проблеми на съвремието с инструментите на социализма

Политиците бягат от решаването на проблема здравеопазване, защото това е един изключително горещ картоф. Страхуват се от социално напрежение, коментира лекарят пред Информационна агенция КРОСС

- Д-р Спасков, според официални данни вече 1 млн. и 700 хил. души в България не са здравноосигурени. Същевременно се посочва, че истинската цифра е 5 млн., защото държавата не си плаща задълженията, т.е. не внася здравните осигуровки на пенсионери, ученици, студенти. Как ще коментирате тези цифри?

- Доколкото ми е известно, осигуряването се решава от някъде от около 2 млн. души. Това са работещите. Те внасят почти пълни вноски. Аз нямам достъп до данни, които да ме наведат на мисълта, че държавата не внася своите задължения. Информирах се от пресата, където бяха публикувани данни и таблици, в които е видно, че държавата не внася за пенсионерите и децата редовно вноските. Това е нещо, което съм прочел във вестниците, а не е лично мое наблюдение.

- Тези 2 млн. души, които си внасят осигуровките, всъщност издържат здравната система. Като се има предвид недостигът на пари, това означава ли, че сумите, постъпващи от тях, са недостатъчни?

- За каквото и да било, няма достатъчно пари. За да говорим за достатъчни пари, ние трябва предварително да обявим какво искаме да се случи и тогава можем да кажем - парите са достатъчни за първо, второ и трето, а недостатъчни за четвърто и пето. Казвам това, защото независимо колко пари ще се съберат, дали от 2 млн. или 5 млн. души, дали вноските ще бъдат 6, 8 или 10%, като първо правило трябва да съществува това, че здравните услуги, които ще плаща НЗОК, трябва да бъдат ясно определени в зависимост от парите, които се събират. Да кажем, събират се млрд. и половина и тогава се играе с пакет, в който се съдържа първо, второ, трето и четвърто. Ако се съберат още пари, ще добавим пето, шесто и така нататък. Тук е голямата трудност - да управляваш НЗОК. Иначе, ако е само за разпределение на пари - този месец да се дадат някакви пари на една болница, после да се дадат на друга, това най-вероятно може да се прави и от деца до 8-ми клас, които учат аритметика. Това там се учи - най-обикновено разпределение на пари и като краен резултат да ти излезе сметчицата. Голямото майсторство в НЗОК е за какво ще стигнат тези пари, които имат в момента, не просто - дайте ще ги раздадем и директорите на болниците правят лош мениджмънт. По мое мнение директорите на болниците правят мениджмънта съобразно условията, в които са поставени. В момента те действат в условия на страхотно много забрани, които им пречат да вкарат нещо допълнително, и по този начин се реализират страхотните задължения на болниците. Не по вина на мениджмънта, а по вина на тези страхотно много странични правила. Затова, ако искаме да лекуваме нещата в здравеопазването, трябва да започнем от проблема с НЗОК. На първо място трябва да повишим събираемостта, тези милион и седемстотин хиляди да бъдат обхванати. Как може да стане? Най-вероятно ще трябва да се приложат неприятни мерки към тях. Да кажем, да им се отказва лечение или нещо. Аз просто подхвърлям неща, които трябва да се обмислят, но ще има неприятни неща. Държавата също да се издължи към Здравната каса.

Второто, което е изключително важно е, че вътре в НЗОК да определят с тези пари какво може да се извърши, а не да се казва “Ние всичко ще направим, нищо че парите са малко”. Това е абсурдно. И вие не можете в семейството да се справите с всички желания на членовете, ако парите ви намаляват. Тук е вече изключително тежкият проблем, който стои пред директора на касата - да може да убеди политиците, че ще трябва да има някакъв ограничителен режим. Лечението, което ще се разплаща от НЗОК, ще бъде по някакъв начин ограничено, за да могат парите да стигат. По-натам вече ще търсим решаването на проблемите и в самите болници, така че те, с наличните пари да могат да оцеляват.

- Всичко това, което казахте, не се ли отнася и за самата здравна реформа? Имаше много обвинения, че няма ясна концепция за здравната реформа и дори Мая Манолова - депутат от Коалиция за България - каза, че всеки министър идва с някаква любима идея, която нито е обезпечена законодателно, нито финансово и всъщност трябва да се сложи ред в това отношение.

- Тя говори за проблем, който беше и на БСП. Това е хубаво и тук трябва да се зададе въпросът ?Добре, а защо те пък не направиха всичкото това? Защо те не излязоха с една концепция?”. Политиците бягат от решаването на проблема здравеопазване поради това, че това е един изключително горещ картоф. Тъй като ще се наложат някои ограничителни действия, това няма да бъде възприемано добре от населението и всички политици бягат от решаването на този проблем, защото ги е страх, че после ще бъдат отхвърлени.

- Т.е. може да се стигне до социално напрежение?

- Да. Страхуват се от социално напрежение.

- Къде се намира нашата здравна система? Някои твърдят, че сме се върнали в началото на 90-те години.

- Ние пътуваме към 90-те години. Тези, които го казват, имат известно основание, тъй като разплащането към болниците започва да прилича на онова разплащане от 90-те години. Имам предвид бюджетното здравеопазване, с една разлика - че при бюджетирането държавният апарат, който извършваше разплащанията, беше сравнително малък. В министерството имаше една относително малка група, мисля, че бяха не повече от 30 човека. Сега НЗОК иска да прави същото нещо, но с един огромен апарат от хора. Хиляди хора работят в касата. Работят хиляди хора, защото трябва да извършват осигурителни разплащания, а не бюджетни. Ако разплащанията са бюджетни, то трябва да се свие страхотно персоналът на НЗОК и да си зададем въпроса “А всъщност защо имаме здравно осигуряване?”. Непрекъснато се говори за т.нар. делегирани бюджети. Дали ще бъдат делегирани бюджети, или ще минем към бюджетното здравеопазване на 90-те години - разликата не е много голяма. Тук е основанието за едно притеснение за връщане назад. Това, което много пречи, е, че все пак голямата част от работещите в сферата на здравеопазването в момента са, така да се каже, частни лица или юридически лица. Това са голяма част от медицинските центрове, общопрактикуващите лекари и т.н. са частни лица, което неминуемо създава проблема веднага да сме се върнали в 90-те години. Ние тихичко се опитваме да решаваме едни проблеми на съвремието с инструментите на социализма.