Охранител ще се става само с документ от психодиспансер
Чужденци ще могат да стават частни гардове у нас
Само специализираните медицински заведения, т.нар. психодиспансери, ще могат да издават документ за психологическа пригодност на мераклиите за охранители, решиха депутатите, приемайки на първо четене промени в Закона за частната охранителна дейност без никакви дискусии. Досега фирмите сами си правеха изследвания. Всяка си наемаше определен институт или психолог и той даваше удостоверение, че кандидатът е годен, обясни комисар Николай Григоров, началник-отдел в ГД "Охранителна полиция" . Според него промяната се наложила, защото в известна степен тестът досега се е правел формално.
Депутатите не приеха предложението на МВР ръководителите на фирми, извършващи частна охранителна дейност, да имат специализирано образование, поне полувисше или бакалавърска степен. Запазват се сегашните изисквания - средно образование за шефове на фирми, основно - за частните охранители. "И хората с основно образование трябва да работят нещо", каза Николай Григоров.
Охранителите у нас са 130 000. Имат професионален празник - 10 ноември. И би следвало това да е професия, да има документ за нея, да се издава. Искахме това да го има като текст, но срещнахме отпор, допълни Григоров. Той обясни как стоят нещата към момента - фирмата организира двудневен курс за обучение и присъствалите стават охранители.
Новост в проектозакона е, че се урежда възможността търговци, регистрирани в държави-членки на ЕС, в страни по споразумението за Европейско икономическо пространство и в Швейцария, могат да кандидатстват за лиценз за извършване на частна охранителна дейност у нас. Това е необходимо, за да приведем някои разпоредби от действащия закон в съответствие с европейските изисквания, обясни зам. министърът на вътрешните работи Веселин Вучков. Някои от тях нарушаваха конкурентното право, действащо на територията на икономическата територия на ЕС. Дори имаше краен вариант - лице, което не е български гражданин, не можеше дори да упражнява елементарна охранителна дейност. Това е дискриминационна разпоредба. Отнасяше се и до търговски дружества, които в чужбина са придобили право да извършват охранителна дейност. У нас им беше забранено, допълни Вучков.
Все пак те трябва да отговорят и на българските изисквания. В 10 страни от ЕС изобщо не е необходимо преминаването през регистрационен и лицензионен режим, за да осъществяваш такава дейност. Това крие опасност от привилегированост, от една страна, и от друга, българи да се регистрират в държави, където няма лицензионен режим, и чрез тях да оперират на българския пазар.
Нарушението, на която и да е точка от горните правила ще се смята за основание коментарът да бъде скрит. При системно нарушаване на правилата достъпът на потребителя ще бъде органичен.