Обсъждат правен механизъм да се гледа в Германия делото „Николов-Стойков“

Процесът срещу бизнесмените Марио Николов и Людмил Стойков може да бъде гледан от германски съд. Обсъжда се подобен вариант, съобщи вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов след края на заседанието на Министерския съвет, съобщи „Всеки ден“.

Още преди четири години от ОЛАФ сигнализираха за международна схема за измами по САПАРД, която е осъществявана от т.нар. група „Николов - Стойков“. В групата, освен двамата бизнесмени и спонсори на политически партии, участват още петима души. Първоначално всичките бяха обвинени за източването на САПАРД, но впоследствие срещу Людмил Стойков прокуратурата не успя да събере доказателства и му повдигна обвинение единствено за пране на пари.

Според това обвинение чрез позиционираната в САЩ офшорка „Кингстън ентърпрайсиз“, групата „Николов - Стойков“ е изпрала 7,5 млн. евро, които са придобити незаконно по САПАРД чрез фалшиви фактури и декларирането на стари машини за месопреработвателната промишленост като нови. Изпраните вече пари пък са били налети обратно в българската икономика чрез „Дюни“ АД, чийто официален собственик доскоро беше Людмил Стойков.

Една от причините за търсенето на вариант делото да се гледа в Германия е, че процесът за пране на пари, който се гледа от Софийския градски съд, е на път да завърши с оправдателна присъда. Делото е във финалната си фаза, на 15 март стартират съдебните пледоарии, а в хода на целия процес нито един свидетел не подкрепи тезата на обвинението. На последното си заседание в понеделник СГС отказа да разпита свидетели от Германия и Швейцария, тъй като те вече веднъж са били разпитвани по делото за източването на САПАРД.

Не виждам как делото срещу бизнесмените Марио Николов и Людмил Стойков може да бъде изнесено в Германия, коментира малко покъсно думите на министъра наблюдаващият прокурор по делото „Николов - Стойков“ Андрей Андреев. Според него престъплението, в което са обвинени бизнесмените, е извършено на територията на България, следователно трябва да се разглежда тук. При съучастие в престъпление на територията на Германия може да се извърши трансфер на подсъдимите. В случая обаче не ставало въпрос за това, категоричен бе наблюдаващият прокурор.

Още през октомври 2008 г. съдът в германския град Аугсбург осъди двамата германци, съучастници на Николов и Стойков. Улрих Райзахер и Михаел Енгелхард бяха признати за виновни за това, че са издали фактури със завишени цени за машините, с което са нанесли щети за 1.9 млн. евро. Райзахер получи присъда от 2 години и 9 месеца затвор, а Енгелхард - 9 месеца условно, след като и двамата направиха самопризнания. От германските следствени органи и митнически служби изпратиха на българските власти цялата информация за дейността на групата „Николов - Стойков“. Разследването започна тъкмо по сигнал на митниците в Германия през 2007 година, а малко по-късно от ОЛАФ излязоха с официален доклад по въпроса. През февруари 2009 г. дори Световната митническа организация (WCO) награди двама следователи от Митническата криминална служба в баварския град Линдау, които първи попаднаха по следите на измамата.

Идеята на Цветанов някои от делата по възможност да се гледат от чуждестранни съдилища се прокрадна в началото на тази седмица. „Това, което искам да кажа, че за нас е много важно с партньорите ни престъпниците да бъдат хващани извън пределите на страната, защото знаем, че там поне съдебният процес е доста по-бърз, доста по-надежден и доста по-справедлив за тези, които правят престъпления. И давам за пример само случая Людмил Стойков - Марио Николов. Знаете, че в Германия лицата, които бяха съпричастни към тази организирана престъпна група, те вече излежават присъдите си в Германия, а тук все още съдебният процес не може да стартира“, коментира Цветанов. Още тогава възниква и питането, дали в България е възможно да се внасят съдии от чужбина или ще трябва да изнасяме цели съдебни процеси извън страната.

Има сериозни констатации по някои оперативни програми за конфликт на интереси за хора и лица, които са били в управителните съвети на държавни и административни единици или са били в политически централи и чрез неправителствени организации са се възползвали от участието и правенето на оперативни програми, каза Цветанов. Той съобщи, че в момента се правят проверки на редица такива случаи.

Цветанов беше категоричен, че най-важното е, че сме си върнали доверието на ОЛАФ, има добра координация с европейската служба и българският разследващи от АФКОС, както и разследващото звено към прокуратурата. В момента целта е да се създаде превенция за недопускане на финансови престъпления по оперативна програма за развитие на селските райони, коментира Цветанов.