Няма нищо по-лошо от това да се замени държавният монопол с частен

Ралф Реш e главен секретар на Европейския център на работодателите и предприятията, предоставящи услуги от общ интерес /CEEP/. Това е една от най-влиятелните институции в ЕС, като в нея членуват на практика всички големи компании, осъществяващи публични услуги в съюза. Ралф Реш гостува в България по покана на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) за представянето на "Зелената книга - европейска рамка за корпоративно управление".

- Господин Реш, Вие сте главен секретар на една от най-влиятелните институции в Европа, която при това осъществява пряка връзка между бизнеса и публичния сектор. Какви са целите на CEEP?

- Целта на CEEP е да подобрява живота на гражданите, защото ние служим на обществото, това е нашата цел. Членовете на CEEP служат на обществото, допринасяйки полза за хората и за икономиката. Нашите членове доставят образование, транспорт, вода, комуникации. Това е всичко, от което един човек или една компания се нуждаят, за да са част от социалния и икономически живот. Това е основата на обществото.

- Държавни или частни трябва да бъдат компаниите, предлагащи публични услуги?

- През последните 20 години наблюдаваме увеличение на участието на частния сектор в предлагането на публични услуги в целия Европейски съюз. Има определени сектори като телекомуникациите, железопътния транспорт и енергетиката, които са либерализирани, което означава свободен достъп до пазара.

Мисля, че разделението между частния и държавния сектор невинаги дава пълната картина. Много от нашите членове имат участие на частен капитал. В други никога не е имало такъв, но те са на пазара. Например енергийните оператори в Германия и Австрия, които при това се представят доста добре.

Важното за една компания е да се адаптира и да се развива, без значение дали е частна или държавна. Реално бизнесът трябва да е готов за новите предизвикателства.

През последните години доставчиците на публични услуги се справят наистина добре, но не бих заменил държавния монопол с частен. Всички тези услуги са в същността си стратегически и гражданите трябва да имат някакво влияние върху тях. Ако бъдат тотално приватизирани под формата на монопол, няма да има конкуренция.

Една от актуалните тенденции е да се осигуряват алтернативи, за да има конкуренция. Тогава една компания предлага услугите по определен начин, на определена цена и с определено качество, спрямо друга. И вие можете да сравните и да изберете. Така би трябвало да стоят нещата в частния сектор.

Ето защо няма нищо по-лошо от това да се замени държавният монопол с частен. Едно от нещата, по които работим в момента, е как да измерваме качеството, как да гарантираме, че частните дружества, които осъществяват публични услуги, могат да бъдат квалифицирани като добри в дейността си. Засега липсват обективни начини за оценка и ние в CEEP работим, за да създадем такива.

- Но има и отрасли, в които монополът не може да се избегне, например водоснабдяването.

- Водоснабдяването е много добър пример. Повечето от нашите членове считат, че това е услуга от обществен интерес, а не икономическа услуга. Много от тях смятат, че не трябва да има конкуренция за собствеността и начина на опериране на мрежите за водоснабдяване. Технически няма как водата от една мрежа да се доставя през друга.

- CEEP със съдействието на Европейската комисия изготви карта на публичните услуги в ЕС. В момента се подготвя втори такъв проект. Какви са неговите цели?

- Добре сте информиран. Но засега сме в самото начало на създаването на следващата карта на публичните услуги в Европейския съюз. Планираме да изследваме социалните и индустриалните взаимовръзки. Освен това ще погледнем по-подробно секторите, които не можахме да включим изцяло в първия проект за картиране. В момента сме в процес на подготовка за цялото начинание.

- Енергийните борси са пример за успешно съчетаване на конкурентния пазар и публичните услуги. Приложим ли е този модел и в други сектори?

- Не съм привърженик на слагането на всички видове инфраструктура под един знаменател, както обичат да правят в Европейската комисия. При електроенергията няма значение къде е произведена и къде се консумира. Ако имате връзка между мрежите, можете да осъществите доставка. Не трябва да сравнявате това с блага като железопътния транспорт например, защото тези две услуги имат различна физическа форма.

Ако се нуждаете от определен тип вагони на дадено място и те не са там, ще имате сериозен проблем. Няма да е достатъчно само да имате достъп до мрежата. Така че моделите на разпространение и предлагане на пазара на електричество невинаги са приложими и в останалите сектори.

- В Гърция разходите за публичните услуги доведоха до значителен фискален дефицит. Приватизацията решение ли е на гръцките фискални проблеми и не представлява ли опасност за качеството на публичните услуги?

- В Гърция имаше класически тип публични услуги. Но и там вече присъстват множество частни компании, например в телекомуникационния сектор. Така че публичните услуги не са единствената причина за големия фискален дефицит.

Що се отнася до приватизацията, е важно какви са перспективите. Много от членовете на CEEP, в които влече частен капитал, предприемаха модернизация и подобряване на качеството на услугите, като ги преструктурираха, за да ги направят ако не печеливши, то поне по-ефективни.

Други членове на CEEP наблегнаха на по-доброто управление, за да получат печалба от съществуващата инфраструктура. Ако имате гора, можете да я управлявате добре или не толкова добре и ако не се справяте добре, няма да получите висока норма на печалба. Това важи за всеки тип публична компания и услуга.

Така че ние подкрепяме нашите членове в преструктурирането. Осъществили сме множество проекти, от които сме набрали значителен опит как да модернизираме публичните компании, така че да намалим разходите и загубите и да постигнем добър финансов баланс.

Не трябва да забравяме и че не във всички случаи е възможно публичните услуги да бъдат печеливши. Без значение кой доставя услугата, винаги има нужда от публичен капитал.

Така че ако приватизирате транспорта например, винаги ще има продукти, към които частните компании нямат интерес, заради ниската норма или липсата на печалба. Тогава плаща държавата, независимо дали става въпрос за частна или публична компания.

Не може да откажете на хората транспорт, здравеопазване или образование само защото доставката на тези услуги не е печеливша в тяхното населено място. А в много случаи финансирането на подобни публични услуги е добра инвестиция в бъдещето.

- Запознат ли сте с казуса БДЖ?

- Не в частност, но имам представа на база опита ни с национални железопътни компании в други европейски страни.

- Българските железници са типична държавна компания, която поради лошо управление не може да се справи с натиска на конкуренцията от другите сектори на транспорта и реализира загуби, предлагайки услуги с ниско качество. Трябва ли да се приватизират?

- Не съм тук да съветвам БДЖ. Но това, което сме наблюдавали в други европейски страни, е, че приватизацията невинаги постига очакваните цели.

Добър пример за това е станалото във Великобритания, където приватизацията на железопътния транспорт и инфраструктура имаше катастрофални резултати. Можете да попитате когото и да е в Англия, и всеки ще го потвърди.

Имаме и случая с Литва, където железопътната компания беше продадена на частни инвеститори и след това беше придобита обратно от правителството, защото спря да функционира, във всеки един смисъл на думата.

Има други, сравнително успешно работещи модели, при които операциите и инфраструктурата са разделени, както е в Испания и във Франция. Там е налице конкуренция при осъществяването на услугите. Има и държавни компании, които функционират като частни, като Deutsche Bahn, която купува карго дружества по целия свят.

Така че приватизацията не е единственият начин. Успехът се крие в това да се учиш от опита на другите. Ние насърчаваме членовете на CEEP да правят точно това. Имаме комисия по транспорта, в която са представени железопътните компании. А малко конкуренция никога не пречи. Защото тя кара компаниите да се развиват. Членовете на CEEP като цяло са съгласни, че печелят от конкуренцията, защото тя ги стимулира да се усъвършенстват.

Съкращаването на държавните разходи в момента заплашва работните места в публичния сектор.

Компаниите в CEEP дават работа на 27% от заетите в Европейския съюз. В момента не трябва да бъде правена грешката да се свиват значително разходите за публични услуги, защото това ще срине развитието на икономиката в следващите години.

Трябва да инвестираме в образование, здравеопазване и инфраструктура. Така смята и председателят на Европейската комисия Жозе Барозу, както и повечето други експерти и политици в европейските структури, така смятат и премиерите на Полша, Унгария и Дания.

В момента вниманието е насочено към разходите и дълга. Но трябва погледнем и нещата и под друг ъгъл. Инвестициите сега се изплащат в бъдещето.

Компаниите, осъществяващи публични услуги като цяло, се справяха доста добре по време на кризата, особено що се отнася до заетостта. В отрасъла нямаше съкращения на служители, каквито бяха предприети в частния сектор. Но в същото време печалбите и приходите намаляваха.

Така компаниите, предлагащи публични услуги, трябваше да харчат много пари, за да поддържат функционирането на икономиката и заетостта, а липсваха допълнителни парични потоци от другите отрасли на икономиката и от банките.

В момента секторът е под кръстосан огън, заради съкращаването на държавните разходи. Но публичните услуги са скелетът, върху който се гради обществото. И трябва да бъдат финансирани.

- Европа сега е уплашена за съдбата на еврото. Има ли бъдеще Европейският съюз без единна валута? Има ли бъдеще CEEP, ако еврозоната се разпадне?

- Ние сме част от Европейския съюз. Ако еврото колабира, вече няма да има Европейски съюз. А това е политически проект с огромни ползи за обществото, гарантирал безпрецедентно дълъг период на мир и просперитет в Европа. Благата, създавани от единния пазар и либерализацията на множество сектори, нямаше да бъдат възможни без ЕС.

Бях изненадан от паспортната проверка в София, защото обикновено пътувам свободно в Шенгенското пространство.

ЕС носи огромни ползи на всяка страна в него и ще бъде глупаво да бъде разрушен заради политически интереси.