Някой от Хелзинкския комитет взел ли е дете с увреждания?!
Директорката Виолета Янева /вляво на заден план/ с “Мис България 2010” Ромина Андонова и деца от дома
Директорът на дома в санданското село Петрово Виолета Янева
Председателят на Държавната агенция за закрила на детето Надя Шабани поиска Българският хелзинк ски комитет да предостави доказателства за престъпната смърт на деца в социалните домове у нас. Още след съвместната пресконференция на главния прокурор Борис Велчев и БКХ Шабани отрече да има пълно бездействие от страна на отговорните институции. Вчера пък интернет форумите плувнаха с коментари по случая, най-честите от които бяха “Надя Шабани незабавно да си подаде оставката!”.
Преди няколко години Антоанета Ненкова от Българския хелзинкски комитет посети нашия дом, след това излезе материал, в който е написано, че от 18 проверени домове само 4 са ориентирани към промяната и единият от тях е нашият, разказа пред агенция “Кросс” директорът на социалния дом в санданското село Петрово Виолета Янева по повод констатациите в доклада на БХК, че той е един от домовете в страната с най-лоши условия за живот.
- Г-жо Янева, социалният дом в с. Петрово беше цитиран от Българския хелзинкски комитет като заведение, в което за последните 10 години има 31 смъртни случаи на деца. Според тях основната причина е недохранване. Как ще коментирате този факт?
- Аз съм директор на дома от края на 2004 година и нося отговорност за всичко онова, което се случва в Петрово след този период. Твърдя, че домът в Петрово е този дом в страната, който предоставя най-адекватната грижа за децата с множество увреждания. Няма дете, което да не е било лекувано, да не е водено в болница, полагани са изключително грижи.
- Един от основните упреци в доклада е, че социалните домове не са направили нищо за да установят причините за смъртта на децата, не е правена аутопсия, защо?
- Когато детето почине в болница, лекарите са тези, които трябва да кажат трябва ли да се прави аутопсия, или не. Как директорът, когато не е законен представител, ще изисква подобно нещо. Когато почина едно момиченце, на което майката е лекар, тя категорично отказа аутопсия.
Хубаво е да знаете, че домовете в България след 2000 година бяха профилирани: домове, в които са настаняват деца с изключително тежки увреждания и домове, в които се настаняват деца с лека степен на увреждане. При нас има 60 деца, които са на инвалидна количка с памперс и с дълбока степен на умствена изостаналост.
- От Хелзинкския комитет са категорични, че умствената изостаналост не може да бъде причина за настъпване на смърт.
- Това категорично не е причина, но когато непоправимо са увредени органите и когато докторите не са могли да се справят, какво може да направи директорът. Вижте, аз сравнявам нашите деца с децата например в Мездра - там няма дете на инвалидна количка, няма дете с множество увреждания. За всеки смъртен случай е уведомявана Агенцията за социално подпомагане, за всеки смъртен случай е изготвян обстоен доклад, в който е посочвано какво е направено за детето, на каква терапия е било, кога е заведено в болницата, как е лекувано.
- Имате ли случаи на настъпила смърт вследствие лишаване на децата от грижа или пък недохранване, каквото е заключението във въпросния доклад?
- Елате в нашия дом, каня всички, които искат, да видят каква е грижата за нашите деца.
- Колко деца има в момента в дома в Петрово?
- 87 деца. Живеят в прекрасна обстановка, полагат се изключително големи грижи. Тук работят 60 човека на трудови и 20 на граждански договори. Не може да се плюе по тези хора, които са посветили живота си на децата срещу една нищожна заплата - 270 лева за санитарите и 380 лева за възпитателите с висше образование. Ние имаме много специалисти - 4-ма рехабилитатори, 8 медицински сестри, трима логопеди, имаме психолог. Към помощното училище имаме два класа, три ателиета, имаме деца в масовото училище. Не знам дали можете да си представите колко усилия са необходими, за да се постигне всичко това. Не е направено малко, елате и го вижте.
- Проблем ли се оказва, както твърдят от ДАЗД, това че социалните домове са изолирани в малки селища и привличането на добри специалисти за работа с децата е почти невъзможно?
- И в най-големия град, поставено в клетка, детето ще бъде нещастно. Разбира се, че е по-добре децата да са там, където има пакет от услуги. През годините, в които управлявам дома, правя точно това - децата да ползват колкото се може повече услуги. Държавната агенция два пъти през тази година е проверявала нашия дом. В огромните протоколи пише - критерият е изпълнен, в съответствие със стандарта е.
- Разговаряха ли с Вас представителите на Хелзинкския комитет при посещението си в дома?
- С мен най-малко са разговаряли. Разбира се, че това е мощна, силна организация, но един човек от Хелзинкския комитет взел ли е дете с увреждания, една седмица да е настанено при близки, да покажат, че те наистина мислят за тези деца. Хелзинкският комитет искаше нашето партньорство, за да кандидатстват по проект, свързан с интегрираното обучение. Защо преди две-три години избраха точно нашия дом - защото е домът, тръгнал към промяната. Когато преди няколко години Антоанета Ненкова от БХК посети нашия дом, след това излезе материал, в който е написано, че от 18 проверени домове само 4 са ориентирани към промяната и единият от тях е домът в с. Петрово.
- Имали ли сте проблеми през изминалата година с осигуряването на средства за отопление, храна?
- Категорично не. Напротив, това е приоритет при нас и нашите деца се хранят по специален рецептурник, храната е съобразена с нуждите им. През последните години сме давали допълнително и витамини, и натурални сокове. Когато човек съумее да обедини средствата от държавата и немногото средства от неправителствения сектор, средствата никак не са малко.
- Успяват ли вашите служители, имат ли възможност и време да осигурят индивидуална грижа за децата, които не могат сами да се хранят?
- Да, наистина много деца са безпомощни и не могат да се хранят самостоятелно. На обяд ние организираме много голяма част от персонала, включително и инструктора, логопеда, рехабилитаторите - всички участват в храненото. Трудно ли е да нахраниш 4 деца? Така сме разпределили, че на всеки да се паднат 4 деца. Голяма част от децата, разбира се, се хранят сами. При нас се реализира програмата “Внучето на баба”.
- Какво представлява тази програма?
- 10 баби всеки ден идват в дома, като целта е създаване на привилегирована връзка дете-възрастен. Целева група на тази програма са най-увредените деца. В резултат на упорита, дългогодишна работа, вече 4-5 години, деца, които имат потенциал и той е развит, проходиха. Кажете на тези хора от Хелзинкския комитет, че наистина има хора, които искат да се грижат за тези деца и го правят.
- Има ли семейства, които проявяват интерес и взимат деца за ден, два или повече?
- Ние имаме програма “Моят личен принос за интеграцията на децата с увреждания в социалния дом”. Всеки от нас, без значение дали е на щат, или по граждански договор, се ангажира с две инициативи в извънработно време, които посвещава на децата. Аз например за Ивановден взимам няколко деца у дома, защото тогава е именният ден на съпруга ми. Социалният работник взима едно момченце за една седмица в Сандански, медицинските сестри, санитарките - също, няма човек, който да не е посветил две инициативи на децата от дома. Отвън семейства не са проявявали интерес.
ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ “КРОСС”
Нарушението, на която и да е точка от горните правила ще се смята за основание коментарът да бъде скрит. При системно нарушаване на правилата достъпът на потребителя ще бъде органичен.