НСИ: През 2010 г. у нас 37.3 лекари и 8.5 стоматолози на 10 000 души население

В края на 2010 г. в страната функционират 347 заведения за болнична помощ с 48 944 легла в тях. Болниците са 313 с 45 842 легла. Заведенията за извънболнична помощ са 1613 с 938 легла, а другите лечебни и здравни заведения са 183 с 4570 легла.

През 2010 г. 52.4% от болниците са многопрофилни, като в тях е съсредоточен 71.1% от легловия фонд на всички болници в страната. Броят на леглата в тези заведения варира в широки граници - от 13 до 1345 легла, като най-голям е броят им в университетските болници. Специализираните болници за активно лечение са 96 с 5751 легла. Специализираните болници за долекуване и продължително лечение са 5 с 247 легла. В края на годината в страната функционират 14 специализирани болници за долекуване, продължително лечение и рехабилитация с 1025 легла и 22 специализирани болници за рехабилитация с 3685 легла.

Държавните психиатрични болници са 12 с 2558 легла.

В съответствие с измененията в Закона за лечебните заведения (ДВ, бр. 59 от 31.07.2010 г.) през 2010 г. диспансерите в страната бяха преобразувани в центрове или специализирани болници. Към заведенията за болнична помощ се отнасят и центровете със стационар, които при регистрацията си като основна дейност са посочили болнична дейност. Разпределението на тези заведения по видове е, както следва: Центрове за кожно-венерически заболявания - 10 заведения със 163 легла; Комплексни онкологични центрове - 9 заведения с 1334 легла; Центрове за психично здраве - 12 заведения с 1 450 легла. Към 31.12.2010 г. непреобразувани са три заведения със 155 легла в тях. Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2010 г. е 652 на 100 000 души от населението.

В края на 2010 г. броят на заведенията за извънболнична помощ е 1613. В тях са разкрити 938 легла за краткосрочно лечение. В сравнение с 2009 г. броят на заведенията намалява с 5.9%, но се увеличава броят на леглата в тях - с 9.6%. Увеличението се дължи най-вече на увеличения брой легла в медицинските центрове - от 541 на 624 (с 15.3%). Сред заведенията, които се занимават с клинична медицина, най-голям е броят на медицинските центрове - 520 заведения. Диагностично-консултативните центрове са 113 с 287 легла, денталните центрове са 49 с 4 легла, медико-денталните центрове - 29 с 23 легла. В края на годината в страната функционират 289 самостоятелни медико-диагностични и 613 самостоятелни медико-технически лаборатории.

Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве, регионалните центрове по здравеопазване, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписи, национални центрове и центрове без легла. В края на 2010 г. броят на тези заведения е 183 с 4570 легла. Сред тях най-многобройни са хосписите - 54 заведения със 716 легла.

В края на 2010 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 28 003 лекари. Лекарите по дентална медицина са 6355. Медицинските специалисти по здравни грижи са 47 472, от тях 31 790 са медицински сестри. В лечебните и здравните заведения на основен трудов договор работят и 37 266 души друг персонал с немедицинско образование. Според практикуваната специалност лекарите в лечебните и здравните заведения се разпределят, както следва: Специалности с преобладаваща терапевтична насоченост - 11 672 лекари; специалности с преобладаваща хирургична насоченост - 5636 лекари; специалности с преобладаваща клинико-диагностична насоченост - 2 188 лекари;

Специалности с друга насоченост - 1176 лекари; Практикуващи лекари в практики за първична и специализирана медицинска помощ, сключили договор с НЗОК - 7331 лекари.

Сред всички специалности в края на 2010 г. най-голям е делът на общопрактикуващите лекари - 4761, или 17.0% от всички практикуващи лекари в страната. Специалистите, практикуващи по специалността педиатрия, са 1425, или 5.1%. В структурата на лекарите по специалности следват вътрешни болести (1403, или 5.0%), хирургия (1399, или 5.0%) и акушерство и гинекология (1387, или 5.0%).

В зависимост от лечебното заведение, в което работят на основен трудов договор, медицинските специалисти в страната се разпределят, както следва: В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 14 842 лекари и 46 лекари по дентална медицина. Медицинските специалисти по здравни грижи са 29 012, от които 20 914 са медицински сестри. В заведенията за извънболнична помощ на основен трудов договор работят 10 491 лекари и 5995 лекари по дентална медицина. Тук се включват и всички лекари (7 331) и лекари по дентална медицина (5723), които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК.

От другите заведения за доболнична помощ най-голям е делът на лекарите, работещи на основен трудов договор в диагностично-консултативните центрове (1527) и в медицинските центрове (1354). В самостоятелни медико-диагностични лаборатории в края на 2010 г. работят 223 лекари. В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) към 31.12.2010 г. на основен трудов договор работят 2669 лекари и 314 лекари по дентална медицина.

Осигуреността с лекари в края на 2010 г. е 37.3 на 10 000 души от населението. Осигуреността с лекари по дентална медицина е 8.5 на 10 000 души от населението. При анализиране на данните за осигуреност на населението с медицинска помощ по области трябва да се имат предвид специфичните особености на медицинското обслужване. Лечебните заведения не са свързани пряко само с обслужването на населението на едно населено място или община и достъпът до медицинска помощ е свободен.

Голяма част от заведенията обслужват населението на една област или група общини, а специализираните заведения обслужват населението на няколко области. Заведенията с национален обхват независимо от тяхното местонамиране обслужват населението на цялата страна.

Показателят за осигуреност с лекари по области варира от 24.8 до 47.1 на 10 000 души от населението. Най-висока е осигуреността на населението с лекари в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници. Стойности над този за страната (37.3) има показателят за областите Варна (47.1), Плевен (46.0), София-столица (44.7), Стара Загора (43.8), Пловдив (42.1), Ловеч (40.6) и София (38.2). Най-ниски са стойностите на показателя в областите Разград (24.8 на 10 000 души от населението), Ямбол (25.0) и Силистра (25.1).

В края на 2010 г. осигуреността с общопрактикуващи лекари в страната е 6.3 на 10 000 души от населението. За 12 от областите показателят е по-висок от този за страната. Най-висока е осигуреността на населението с общопрактикуващи лекари в областите Плевен (7.5), Добрич (7.2), Видин (7.1) и Стара Загора (7.1). Най-ниска е осигуреността на населението с общопрактикуващи лекари в областите Кърджали, Разград и Търговище - по 4.6 на 10 000 души от населението.

Осигуреността с болнични легла (легла в болници и диспансери) в България през 2008 г. е 650.8 на 100 000 души стандартизирано население. В сравнение с останалите страни - членки на ЕС, за които Евростат предоставя данни, показателят за България е по-висок от този на 11 страни. По-висока от тази в България е осигуреността с болнични легла на 100 000 души стандартизирано население в Германия, Австрия, Латвия, Малта, Чехия, Унгария, Франция, Белгия и др. БГНЕС