Новият Избирателен кодекс ще запази пропорционалната система

- Г-жо Фидосова, работите усилено в по-малки групи по новия Избирателен кодекс, кои са сигурните промени, за кои има колебание и от какво зависи окончателното решение на ГЕРБ?

- Към момента повечето народни представители от комисията се обединиха около въвеждането на уседналост на местните избори по отношение на пасивното избирателно право. Предложението е кандидатите за общински съветници и кметове да са живели най-малко през последните 10 или 12 месеца в населеното място. Това ще се отнася както за активното, така и за пасивното избирателно право. Поради това, че местните избори са свързани с територията на съответната община или кметство и на местни избори не се гласува в чужбина, се предлага само лица, които имат постоянен и настоящ адрес в страната, да могат да участват в такива избори. По този начин се запълва една празнина в действащия Закон за местните избори и нито един български гражданин или гражданин на държава членка на ЕС, който е живял съответния период на нейната територия и има постоянен или настоящ адрес, независимо от това дали са в една и съща община или кметство, или адрес на пребиваване, няма да бъде лишен от право да избира или да бъде избиран.

Предвижда се още чрез пряк вот да се избират само кметовете на общини и кметства.

Относно вида на избирателната система се предлага и изборите за НС да се провеждат по пропорционалната система с кандидатски листи на регистрирани в многомандатни райони партии и коалиции - чрез преференциално гласуване. Методиката за разпределение на мандатите ще бъде част от кодекса, а не както досега да се приема с решение на ЦИК.

По отношение на кампанията вече има консенсус тя да бъде 30 дни и да се запази денят за размисъл. Изрично се предвижда забрана за публикуването на анонимни материали за кампанията.

Уредена е и хипотезата, когато агитационните материали са поставени или разпространени на територията на повече от един изборен район или се отнася за повече от един район. Предвижда се в този случай материалите да се премахнат или изземат от областния управител по решение на ЦИК.

Има и предложение хрониките по БНТ и БНР да не се заплащат.

Относно въпроса за финансирането на предизборната кампания се предвижда завишаване на допустимите суми за финансиране. При избори за народни представители то да не може да надхвърля общо за партия или коалиция 4 000 000 лв. и за инициативен комитет - 100 000 лв., а при избори за членове на ЕП - 4 000 000 лв.

За регистрацията на партиите и коалициите има предложение първоначално в ЦИК да се регистрират само партиите, които ще участват в съответния избор. На изборите ще могат да участват само коалиции, които се състоят от партии, регистрирани в ЦИК. Предвижда се само партиите да внасят депозит за участие в изборите, както и Председателят на парламентарната правна комисия Искра Фидосова: Новият Избирателен кодекс ще запази пропорционалната система, предлагаме да има един специализиран наказателен съд с ранга на окръжен и един апелативен специализиран наказателен списък с лицата, подкрепящи регистрацията. Все още не е уточнен депозитът.

Предстои и да бъде обсъден въпросът в случай на намаляване на депозита дали всички суми от партийни депозити да не постъпват във фонда за лечение на деца към министъра на здравеопазването.

Ако се приеме този нов вид регистрация, ще бъде предвидено, че партия, която е в състава на коалиция, не може да участва самостоятелно на изборите. Партия, която след регистрацията на коалицията напусне състава й, може да участва на изборите само самостоятелно. Има и предложение, когато една или повече партии напуснат коалицията, регистрацията й да се запазва, ако в нея са останали най-малко 2 партии.

- Преди няколко седмици казахте, че е възможно заради кодекса да се стигне и до промени в Конституцията. Ако има такива промени, в каква посока ще са и това няма ли да забави приемането му, тъй като обещахте до септември той да бъде факт?

- Трябва да подчертая, че нашата комисия няма мандат за промяна на конституцията. Това може да стане само с решение на НС и то взето с голям консенсус. Безспорно сега е, че е нужна промяна в Конституцията, която засяга евроизборите. Когато тя е писана, изобщо не е стоял въпросът за избор на членове на Европейски парламент. Друго, което е важно, е обжалването на резултати. Какво се получава в момента? Вотът за местна власт може да се обжалва пред Административен съд, той или ги касира, или не. А за изборите за национален парламент сезирането е до КС, той се произнася и дори имаме вече случай с пренареждане на мандатите.

Юристите обаче смятаме, че не трябва да имаме различен подход. Да, тази тема е дискусионна, тя обаче може да получи подкрепа в промяна на Конституцията. Дали тази промяна ще е в едната или другата посока, отново е въпрос на решение.

Има и друг текст в Конституцията, който се нуждае от промяна. Той се отнася до избора за президент. На първи тур за балотаж се класира кандидат, за когото са гласували 1 млн. и 500 хиляди примерно, а на втори тур за него гласуват 700 000, и въпреки това той става президент. Конституцията предвижда повече от половината гласове само за първия тур, но не и за балотаж.

- След като казвате, че е необходима промяна в Конституцията, как я виждате - първо тя да мине и след това да се приеме кодексът, или паралелно да вървят?

- Има парламентарни групи, които твърдо стоят на позицията, че първо Конституцията трябва да се промени и след това да се приемат други закони. Според мен няма пречка паралелно да се движат нещата.

- Ако се постигне консенсус за промяна и на Конституцията, свързана с кодекса, как ги виждате във времето нещата?

- Като задача сме си поставили в края на юли да сме внесли проекта за кодекс на първо четене и между първо и второ четене да имаме максимален срок за предложения. Мисля, че и с промени в Конституцията до края на септември или началото на октомври кодексът може да мине окончателно в зала.

- Г-жо Фидосова, как НС ще се опита да опровергае съмненията, че се създава извънреден съд?

- Ние предлагаме да се създаде един специализиран наказателен съд с ранга на окръжен съд и един апелативен специализиран наказателен съд. Двата са със седалище София и с компетентност за цялата страна. Предвиждаме те да са в една и съща сграда. Касационната инстанция остава. Към тях ще има специализирани прокуратури и специализиран разследващ орган. Специализираните съдебни състави ще прилагат същите процесуални норми, както и останалите съдилища. Няма да има нищо извънредно. Подсъдни на тези съдилища ще бъдат престъпленията от глава първа в Наказателния кодекс (престъпления срещу републиката), както и отвличанията, трафик на хора, пране на пари в особено големи размери, организираните престъпни групи, организирана престъпна група за изнудване и престъпленията с европейски средства. Хората, които заемат постове с имунитет, както и ръководните лица от държавната и общинската администрация, ще бъдат подсъдни на специализирания съд само ако бъдат привлечени под отговорност за извършване на тези престъпления. Т.е. няма да има подсъдност въз основа на длъжностно качество, което бе предварително изразено опасение.

- Самото внасяне на тези поправки предпоставя тезата, че сегашната съдебна система и Софийският градски съд не си вършат работата?

- Ние не казваме, че съдебната система не работи. Има необходимост от реформа в посока на оптимизиране с цел системата да стане по-ефективна. В момента съдилищата са затлачени, включително и СГС. Едни и същи състави гледат всякакви дела. Не можем да осигурим при тази организация принцип на непрекъсваемост за гледане на делата. Ние ако извадим този вид дела, ще бъде по-лесно на колегите и в софийските и окръжните съдилища да си гледат и другите дела. Делата за битовата престъпност са не по-малко важни. Да, в специалния съд ще бъдат гледани делата за много тежките престъпления, но за хората на село са по-важните техните случаи и те искат извършителите им да бъдат наказани по-бързо.

- Но тежките дела не са чак толкова много, за да се разтовари системата.

- Статистиката показва, че говорим за около 250 дела на година.

- Имаме 250 обемисти дела годишно и създаваме специален съд. В същото време вече 20 години не се решава въпросът със затрупаните от дела върховни съдилища. Защо?

- Паралелно с проекта за специализиран съд ще излезем и с концепция за разтоварване на Върховния административен съд. Ние не гледаме на специализирания съд като най-важната стъпка, която трябва да бъде предприета. Още по-важен проблем е претовареността на ВАС. Приоритетно гледаме и на делата за обществените поръчки, защото там има изключителен обществен интерес. Трябва да гарантираме бързото произнасяне на ВАС, защото става дума за усвояване на милиони левове. Проектът за създаването на специализиран съд ще върви в парламента в пакет с останалите промени. В момента имаме изключително тромаво триинстанционно производство. Върховният касационен съд също е претрупан. За него също имаме идеи, които не бяха залегнали в проекта за НПК, но постигнахме съгласие с колегите от ВКС за промени и в това отношение, които ще бъдат внесени до месец.

- Как ще бъдат назначавани магистратите в тези нови съд и прокуратура?

- Магистратите в специализираните съдилища се назначават от ВСС при спазване на общата процедура с някои специфики. Те са единствено по отношение на изискванията за специализация и изискване за стаж. Предвидили сме магистратите да имат 10 години стаж в системата за първоинстанционния и 12 години за второинстанционния съд. Последните пет години от този стаж ще трябва да са в наказателна колегия. Няма как граждански съдия да гледа подобни дела. Административният ръководител трябва да бъде излъчен с явно гласуване от ВСС. Това също е гаранция. Третата инстанция ще бъде ВКС. Този съд ще решава по тези дела споровете за подсъдност и искания за възобновяване на делата.

- Кога си представяте да заработи наказателният съд? Ще бъде ли съгласуван с Венецианската комисия?

- Много ни се иска да започне работа от 1 януари 2011 г. За нас единственият проблемен текст, който смятаме, че все още не е изчистен, е с участието на гражданските ищци и приоритетното явяване. Смятам, че можем да изпратим готови текстове до Венецианската комисия. За да се произнесе тя, й е необходимо доста време -близо година и половина. Те имат междинни становища, върху които можем да стъпим. Паралелно с това ще върви дебатът в Народното събрание.

- Не се ли притеснявате от прекалено сближаване на „специалните“ съдии и прокурори?

- Не. Те ще работят, както и досега. Вече бяха създадени специализираните разследващи екипи. Там бяха извадени отличниците и бяха сложени в тези екипи. Има ли проблем според Вас?

- Другата конфликтна тема е за въвеждането на задължителна процедура по проверка на членовете на ВСС за даване на допуск до класифицирана информация. Това не е ли пряка намеса на службите в работата на съдебната система?

- Аз си задавам следния въпрос. Вземаме един административен ръководител на един съд. Когато дойде едно СРС и той трябва да го разпише, той няма предварителен достъп, защото това е част от изискването му да бъде избран. Когато дойде папчицата със СРС-то, той отваря и чете, без да има достъп. На практика той чете тази информация, без да е проверяван. Същото важи и за ВСС. За да бъде избран някой за член на ВСС, няма изискване да бъде проверяван. Когато вече ви изберат и трябва да си изпълните задълженията, всички ние разчитаме, че няма да отворите папката по-надолу и да прочете нещо, което не следва да четете. Проблемът е, че допуските се издават след проверка на службите, които разчитат и на конспиративна информация. ДКСИ издава решенията си за допуск, които не може да бъдат обжалвани. Така възникват основателни съмнения за намеса на изпълнителната власт в делата на съдебната. Останалите магистрати имат допуск само за делото, което гледат. Случаят с ВСС не е такъв.

- Да приемем ли, че въпросът с допуските е висящ?

- За мен е висящ, да. Има много въпроси, на които трябва да се отговори. Ако направим членовете на ВСС действащи магистрати, трябва да бъде сменен подходът.

- Какво точно иска да промени ГЕРБ в конституцията по отношение на съдебната власт?

- Съставът на ВСС трябва да бъде редуциран, но не трябва да се отива в крайности. Проблемът не е в това дали да има, или не, парламентарна квота. Аз смятам, че трябва да има. Логично е тя да бъде намалена. Ако ние само намалим парламентарната квота, без да променим критериите и правилата за избор на членовете, нищо няма да променим. Следващият ВСС ще бъде същият, а може да се случат и доста по-сериозни отклонения.