Николай Слатински: Мисията ни в Афганистан е ритуално самоубийство, пращаме пушечно месо там

- Г-н Слатински, възможно ли е талибанското нападение над базата в Кандахар да е заради нашия военен министър Николай Младенов. Той опроверга съобщението на движението на талибаните в Афганистан като абсурдно.

- Чух какво каза при завръщането си у нас, четох и изявленията на Аню Ангелов. Не съм военен специалист и не мога да дам компетентна военна оценка, но, съдейки по начина, по който действат талибаните, непрекъснато доказвайки на силите на НАТО, че нямат никакъв контрол над тях, никаква сигурност и че тази мисия е обречена, те играят по нервите. Дават такива знаци и не можем да изключим, че и това е знак.

- А възможно ли е да са се възползвали от ситуацията постфактум - впоследствие да са решили да си припишат заслугата, че имат за мишена министър на страна, участваща в силите на НАТО?

- Абсолютно възможно е. Не знам какво има в талибанските глави. Може да са узнали и след операцията, че там е бил министър на отбраната на България, и да го използват. Не е важно дали нарочно са осъществили тази атака, или не, по-важно е, че това е поредната демонстрация за уязвимостта на мисията, за неподготвеността на НАТО, за неспособността на натовските държави въобще да предвиждат такива събития. И, както виждате, само шансът спасява нашия министър на отбраната. Т.е. ние играем на една рулетка, в Афганистан НАТО е като стрелец с вързани очи, който се цели по движеща се мишена. Пълна дезорганизация! Не мога да разбера за себе си защо един такъв мощен военнополитически съюз залага своята чест, достойнство и бъдеще с една обречена мисия. Защото тази мисия нито има ясни параметри, нито ясни критерии кога би постигнала своите цели. Начинът, по който действа НАТО - колкото повече грешим, толкова повече стоим и с толкова повече хора стоим, толкова повече грешим, е сбъркана стратегия. Може би трябваше да се заложи на друг тип стратегия, която да изолира региона, да пази, както се казва, оттам да не се изнася несигурност, а не да гоним Михаля в една държава, която не е държава. Като експерт, който чете анализите на поне 30 световни аналитични центъра, стигам до извода и още преди три години съм написал в анализите си до президента, че това е обречена мисия по четири причини. Първо, не е ясно каква е мисията, второ, защото не е ясно с какви сили ще бъде постигната, трето, не е ясно кой е противникът, срещу когото ние сме там, и четвърто, не е ясно кога можем да сметнем тази мисия за приблизително постигната.

- Но това не е проблем само на България.

- Проблемът на България е нейната вечна готовност да бъде сред първите, да се изпъчва на най-взривоопасното, на найобстрелваното място. Т.е. да поема ангажименти, които не отговарят на нейните национални интереси и на състоянието на системата за нейната сигурност. Какъв е смисълът, как България печели сигурност, когато заравя за 4 години 1 млрд. лв. в пясъците на Ирак и скалите на Афганистан, без от това да има някаква полза?! Приносът на България би бил на базата на военната, разузнавателната, регионалната експертиза, да поставим като тема на разговори, че мисията е сбъркана. Ние нямаме армия, нямаме оборудване, нямаме специални части, които могат да изпълняват такива мисии. Това в някакъв смисъл е ритуално самоубийство, пращане на пушечно месо. Нямаме мотивация. Имаме участници там само защото хората искат по някакъв начин да спечелят някой и друг лев, защото българската армия вече е поставена на колене. Нека сметнем колко държави от нашата черга участват в тази мисия и ще видим, че това е вечният проблем на българската държава - да тича, да доказва, че е най-верният сателит, че избира неумението да отстоява националните си интереси пред това, да е вечно съгласна. Който и да е военен и политически експерт ще ви даде още аргументи за пълното безсмислие на нашето участие там. Един неоправдан риск, който освен от това не е калкулиран преди изпращането на нашите войници. Няма дебат нито в парламента, нито в правителството. Може ли една държава да праща свои военни в Афганистан, като е дискутирала на висше ниво това не повече от един час сумарно време в НС, МС и МО?!

- Споменавате на няколко пъти президента, каква е неговата роля?

- Това е моята лична болка като негов съветник. Но оттогава минаха три години и всичко продължава по същия начин. Той не е намерил като върховен главнокомандващ, казвам го съвсем отговорно, своята роля, мисия и отговорност за участието на България в подобни отговорни операции. Той трябваше да постави всяка една от тези операции като въпрос - дали да участваме, какви са нашите стратегически ползи от това - на Консултативен съвет по националната сигурност. Много пъти съм го споделял с него, че като студент в Съветския съюз аз съм виждал тези заварени ковчези, които пращаха оттам, разказвали са ми мои колеги за преживените ужаси, а вече има и филми. Афганистан не е държава, в която България си струва да прати дори един войник, дори един лекар. В тази територия на войнстващи бандити, наркопроизводители, чиито полета се оказва, че НАТО охранява, за да нараства стотици пъти добивът на опиум и да зарибяват нашите деца, не е място за българския войник.