Необходима е реформа в системата на държавното обвинение

Държавното обвинение трябва да концентрира усилията си за по-успешно прилагане на материалния и процесуалния закон, трябва да разпределя усилията си по доказване на обвинението в съдебната и досъдебната фаза. Това са част от препоръките на изследването на фондация "Риск монитор", направено на базата на 18 дела с обществен интерес.

Необходима е и реформа на системата на държавното обвинение, която да доведе до по-голяма независимост и обективност на обвинителите. Ралица Илкова, която е автор на доклада, сподели, че данни показват, че всички обвинения към съдебните органи за прекомерно забавяне на хода на делата се оказаха изцяло неоснователни. Според нея все още не се обръща достатъчно внимание на обстоятелството, че грешките, допускани по повечето дела, се отразяват и на делата с обществен интерес. Органите на досъдебното производство полагат сериозни усилия за срочното приключване на делата от висок обществен интерес, но представителите на прокуратурата се поддават на обществения натиск за приключване на досъдебната фаза в кратки срокове, което е в ущърб на обвинението, сочат изводите от изследването. Качеството на работата на държавното обвинение по отношение на процесуалната законосъобразност на действията по разследването продължава да е неоправдано ниско, смята експертът. Наблюдава се тенденция в рамките на единно наказателно производство да се реализира отговорността на виновните длъжностни лица за всички престъпни прояви, за които са налице данни. Репресията, прилагана по отношение на обвиняемите, посредством методите на процесуална принуда в голям брой от анализираните случаи, е сериозна, сочи докладът.

Експертният екип отчита и че по делата с висок обществен интерес се събира голям обем доказателствен материал. Понякога това е съвършено ненужно, сподели Илкова. Така на практика се затрудняват страните в съдебната фаза да се запознаят с делото. Илкова отчита практиката прокурорите да събират всички доказателства в досъдебната фаза и да ги предявяват на всички страни, което води и до предварителна подготовка на защитниците на подсъдимите. Стига се и до случаи, при които държавното обвинение събира едностранчиви писмени доказателства и се приемат необективни и некомпетентни експертни заключения, които са в полза само на обвинението. Според Ралица Илкова трябва да се преосмисли ролята на защитата по всяко едно наказателно производство, а прокурорите да се опитват да предвиждат защитните тези в съдебната фаза.

Необходимо е и да се повишат изискванията към нравствените качества на заетите в органите на съдебната власт. Сред наблюдаваните 16 дела са делото срещу бившия директор на НЗОК в периода 1999-2001 г. Бойко Пенков, който беше обвинен, а след това оправдан от СГС, че е заобиколил Закона за обществените поръчки и с това е нанесъл материални щети на държавата, делото срещу братята Красимир и Николай Маринови-Маргините, които бяха оправдани на 14 юни тази година, делото срещу Георги Танев, бившият министър на земеделието от периода 1992-1994 година, който беше оправдан за умишлена безстопанственост, едно от делата срещу бившия министър на отбраната Николай Цонев и т.н.