НЦИОМ: 43% от българите над 14 години пушат

Делът на пушачите сред хората на възраст над 14 години е 43%. Най-пристрастени към тютюна и тютюневите изделия са интервюираните на възраст между 30 и 39 г. (63% от тях пушат), сочи социологическо изследване на Националния център за изучаване на общественото мнение /НЦИОМ/.

19 години е средната възраст, на която у нас започва активната употреба на тютюневи изделия. Минималната възраст, на която респондент е започнал да пуши, е 8 години, а максималната - 64 години. Три четвърти от пушачите у нас са пропушили на възраст между 16 и 25 години, това показват данните от изследването на НЦИОМ, възложено от Министерство на финансите.

Преди увеличението на акциза на тютюневите изделия през януари миналата година 97% от пушачите са купували фабрично произведени цигари. Към март 2011 г. делът им е намалял със 7% и възлиза на 90% от пушещите у нас. За същия период с 6% (от 3% на 9%) са се увеличили хората, които купуват пакети с тютюн и сами си свиват цигарите. Делът на хората, произвеждащи сами тютюна, който пушат, е пренебрежимо малък и възлиза на 1% от пушачите у нас.

В момента на провеждане на изследването 46% от пушачите употребяват до 10 цигари средно дневно, 45% - между 11 и 20 цигари средно дневно, и едва 9% над 20 цигари. След увеличението на акциза на тютюневите изделия хората са намалили количеството цигари, което пушат на ден. Групата на активните пушачи, които пушат над 20 цигари на ден, е намаляла почти наполовина - от 19% преди на 9% сега. За същия период делът на хората, които пушат до 10 цигари дневно, се е увеличил почти двойно - от 25% преди на 46% сега.

Основната причина за намаляването на тютюнопушенето е финансова, а не здравословна.

След увеличението на цените на тютюневите изделия 68% от пушачите твърдят, че са продължили да купуват същата марка цигари с бандерол, която са пушели и преди. Така отговарят предимно високообразованите и хората с висок стандарт на живот. Други 14% от пушещите са преминали на по-евтина марка цигари с бандерол, а 7% са започнали сами да си правят цигарите.

Общо 11% от пушачите признават, че купуват безбандеролни цигари, като 8% са започнали да правят това след увеличението на акциза, а 3% и преди увеличението, и сега предпочитат цигарите без бандерол.

85% от пушачите си купуват кутии, съдържащи 20 цигари. Едва 6% предпочитат кутии с 10 цигари, като това са предимно хора, които през последната една година заради финансови съображения пушат по-малко.

При последващо увеличение на цените на тютюневите изделия 43% от пушачите твърдят, че биха намалили пушенето. Това се отнася най-вече за хората на възраст между 40 и 49 години, за жителите на малките градове и селата, както и за хората с ниски доходи.

Само 16% от пушачите смятат да откажат цигарите при следващо увеличение на цените. Най-склонни да се откажат са жените и хората с ниски доходи.

12% от интервюираните пушачи купуват предимно цигари без бандерол. Такова поведение е най-характерно за хората на възраст между 18 и 29 години.

Две трети от българите одобряват законовите мерки за забрана на тютюнопушенето на обществени места, приети от правителството, а 24% се обявяват против тях. 5% от интервюираните не познават тези забрани.